От сън си направена,
в съня ми погалена...
Лакомо гледам
към теб.
С очи те намирам
и в шепи изпивам...
Остава си жаждата
в мен.
Под ласките
твоето тяло се вие -
тръстика и рибка
в едно.
Хиляда желания
за тебе
имам!
А три са въпросите...
Без "Защо?",
остават
точно
"Къде?"
и
"Кога?"...
Шепнеш ми:
- Не тук и не днес.
А от реалната ни
самота
мигом пристига
Благата вест:
"От сън сте направени...
Той е измама.
Не топли сънят,
не дава и плод.
Няма сън с продължение!
Няма!
Ни с продължение
има
живот."

О...Henzelski, отново ме обля с много нежност, любов, топлина и мъничко тъга, но и едно голямо удоволствие от прочетеното!!!
И аз имам подобни сънища...
"С пръсти докосвам лицето ти
после затварям очи,
ти ме погалваш със твоите,
о..., миг неземен поспри!!!"
......................................................
За мен съм сигурна, че моят сън никога няма да стане реалност, но ти пожелавам твоят сън да има истинско продължение!!!Невероятен си!!!
Хубав и изпълнен с много усмивки ден!!!

сънищата ни са отражение на една бъдеща реалност...;)
И за тебе хубав и усмихнат ден!

бъдещето и то
живеем като на сън
сънуваме как да живеем
и все по-малко сме тук и сега

"Направен от сън"

и се завръщаме, Анонимен.
Сънуваме само
как иска ни се да живеем
и със кого.
Бъдещето... Ех, то
не ни подкрепя!

и в сънищата ми да вникнеш?!?
Добре,че под възглавницата нямам нож:))))
А следващия път да ме повикаш :Р
с приказка за лека нощ.

Нима за всички са еднакви?

Баш на твойте сънища ли съм се натресъл...;)))
Горкият аз, Svetaemoi! ;))

са еднакви за всички, Слава, само картинките са различни...;))

нещо, случило се вече в други светове, защо не и от света на сънищатата?

Анонимен, други казват друго.
Засега единствено нашия свят познаваме и предлагам да си останем в него...;)

След "Къде"
и
"Кога"
идва "Как"...
...да те върна
и запазя мига,
поне във съня.

въпросите са само три, Еlpidaa, а извън него - безброй...;))

Три са, но аз си позволих да добавя още един ;)
Надявам се нямаш нищо против :)

"Не тук и не днес", какъв ли ще е отговорът на "Как?", Еlpidaa...;)))

отговорът на "Как?",
ще е на крак ;)

ще да бъде на ушо...;)))

и озадачаваща става поезията ти. Обичам ;-)))

http://www.youtube.com/watch?v=oukrxYnhDTk

В съня сме направени от сън, в реалността - от реалност. А животът е реален и на двете места - поне така ми се иска. Нали изживяването е истинско и в съня?
Харесах.

Няма сън с продължение!
Няма!

с дъх леден човек трудно съ разтапя, ма ти се подмокрен одиш от лакомия за секс :D
http://www.youtube.com/watch?v=1vmIVKqworE

..ще добавя ...

http://www.youtube.com/watch?v=vHr22Lb7ZxA

...и ако можех с удоволствие бих го накарала да преведе текста на песничката от пуснатия от него линк...за да се види колко е "босичък"...:))

...а Сънят....има продължение...има...
Добро утро !

в песничката има нещо за рицар и т.н. човешки неща, по детски чисти. Не съм японист, ако вие можете да я преведете, моля. Ще ми е кеф!
Цончо си знае що така нападам без лице.

А защо не многозначителна, Лили...;)) И не е сложна, а възможна! ;-)))

анонимна усмивка!
Някъде там...;)

харесах твоя коментар, Хел...;)
Поздрави и на теб!

ти пожелавам, Sl33py!

ми кат' не можеш с дъх да го разтопиш, пробвай с горелка...;)))

...каквото и да има в песничката, твоите думи са от значение...и да нападаш анонимен - няма извинение...виж,ако защитаваш анонимен, това е достойно...но ти може би ти си само по човешките земни неща и само тях можеш да видиш ...Нищо лично :)))...и извинявай,че ти пиша на "ти"...но приемам,че всички сме равни.., където и да сме...Тук или в Съня...

вярвам! ;)

А Анонимен 21 е тя, която се преструва на той. И е злобарка по рождение. А че е босичка, си личи от коментар 23...;)

не заблуждавай коментиращите! Хал хабер си нямам "що така нападам без лице", както сама казваш. Вероятно, защото се срамуваш от лицето си! Тоест, то не е за показване пред хората...;)))

Всички сме равни, само някои са Богове.
При тази ревностна, до степен ревнива защита на Цончо, засрамено бос се оттеглям.
За да не падате- и вие и Цончо- под достойнството си .

анонимна Цонча няма да те разбере! Тя разбира единствено себе си...;)

бегом марш оттука!
Оди на боклука...;)))

Хензелски, здравей и от мен
В този слънчев и усмихнат ден
Какъв е тоя хаос тука, друже,
Се чудя, брей, туй ли заслужи

Моя милост по принцип не чете коментари, ама тая сутрин се загледах :))))
И ако и вече да избягвам да се вра между шамарите...ще взема да направя изллючение:))))
Всъщност една от причините да избягам от този блог, е именно злобата и интригите, които тук, (както и навсякъде), се въртят. На мен това не ми понася. Аз искам да живея в друг свят, където злобата просто не съществува. Дали има такъв свят, това и аз не знам. Злобата е едно от нещата, които ми убиха желанието да пиша, а така се бях развихрила преди в писането...спирка нямах:)))
аз просто се чудя, когато хората се държат по този начин, както например някои от анонимните, които тук прочетох да ‘коментират’.
Не разбирам какво удоволствие може да достави на някого подобно държание към друго човешко същество. Колкото и да е нехаресвано въпросното човешко същество, това ли е начина да се отнесем...
От собствен опит мога да кажа, че подобно държание обикновено е плод на безсилие, или пък на желание за себедоказване, което е същото – безсилие е. А то е породено от липсата на вяра в себе си, в собствената си стойност. Безсилието ражда злоба, в повечето случаи. Или самосъжаление. В този случай явно е злоба.
злобата се трупа у човека и като много се насъбере, има нужда да излезе...и обикновено бива изливана върху някого, с или без повод и причина...в този случай тук – без повод и причина, според мен. понеже смятам, че те познавам и според мен си хубав човек, с добра душа..та затуй не разбирам какъв повод има анонимния ти читател да се държи така...
друго нещо, което съм забелязала, в отношенията человечески, е че нямаме проблеми с другите, проблемите винаги са със самите себе си...обаче просто нямаме смелост да ги признаем и разрешим, и затова си намираме "мишени"...
Бих помолила анонимния/или анонимната, да си помисли дали няма да му/и е по-добре, ако се отнесе човечно и приятелски, вместо злобно...просто да си представи другата възможност, другото отношение, което може да избере...
Защо трябва да избираме злобата? Би ли могъл да отговориш на този въпрос, анонимен/анонимна...? Ако желаеш, естествено :):)

А иначе, на мен ми харесва стихотворението ти, Краси, макар че е някак тъжно...но нали и животът често е такъв...та в някои моменти е реалистично...е, има и радостни моменти...
Пожелавам ти повече от вторите :)))))
.........................................
Със здраве всички останете
И нахалството ми извинете
Че цяла „лекция” си позволих
Да изнеса под този стих
:)))))

а, ето и от мен една песен, която много обичам, възможно е някога да съм ти я пращала, едно време много музика разпращах :)))

http://www.youtube.com/watch?v=nkv-XGD2cQQ

казва се "Господарят на вятъра"...на Manowar :)
ясно е за какво иде реч в нея...
предимно за летене...за сбъдване на мечти...и такива работи:)))
много красива песен!

които злобеят, Бастиянова, всъщност е само "някоя" поне дотук в този постинг. И тази "някоя си", дето представа нямам коя е, но пък и личи, че е тя, а не той, се появява периодично в редица други мои текстове, като се държи все по един и същи начин, тоест, никога добронамерено. Просто си е такава женицата по отношение на мен и това, което пиша.
Хич и не я моли да си помисли, защото тя отдавна си го е измислила и го повтаря в различни аранжименти. Такива има и други, било то анонимни или не, ала тук и засега само тя се подвизава.
...........................................................................
Със здраве и ти остани
там в небесните си висини!
Кой каквото да говори,
от мен си извинена, априори!
;)))

и страхотен. Това ми харесва в стила ти. Поздрави.

не си ми пращала, Бастиянова, и я изслушах с удоволствие!
Изпращам ти любимата си песен на Manowar:

http://www.youtube.com/watch?v=BLvPNt2KsAU

Рapadok! Беше се позагубил май в последно време, но ето че се намери...;))
Поздрави от планината!

направо е великолепна, таман по мой вкус :))
а и така пасва на настроението ми...много точно!
благодарско!

...Сънна усмивка...:)

обаче се присетих да ти кажа (пази се че днес съм в настроение за говорене и по-точно за изнасяне на "лекции":)))))
сега лекцията ми е за любовта:))
понеже казваш, че анонимният, който е настроен срещу теб, е жена...и знаеш ли какво си мисля...
може би не е за всеослушание...дано не се обиди жената, че я обсъждаме така, аз само ще си кажа мнението, ей-тъй-на...и съм съвсем добронамерена към нея.
според мен, когато хората се влюбват, има една категория, които са себеовладяни и разумни, и по този начин се държат..а има и такива, които...един вид...загубват разсъдъка си, поради това, че са влюбени:)):)
та ми се чини, че е възможно, твоята анонимна да те харесва по този по-особен начин, и така да и избива любовта, в агресия...напълно е възможно:)
само предполагам, тя си знае най-добре.
но пък ти може и от тази страна да погледнеш нещата...да не се чудиш защо е тъй наострена срещу теб...
всичко е възможно;))
преди време един човек, който ми е особено скъп, ми беше казал, че нещата могат да бъдат всякакви...
а човешкият ум има склонност да поставя нещата (разбирай живота и самите себе си, както и околните) в рамки, в категории, в стереотипи...
и аз все още се опитвам да изляза от това обрамчване...не че много съм успяла, де...ама опитвам:))
та за любовта ми беше думата...явно може да се проявява под най-различни форми и отношения...дори агресия и злоба...не че е за препоръчване...
е, важното е все пак любов да има, дано и при тебе я има :)))

голям зор беше, докато го намеря в Тубата това парче, любимо ми е от студентските години, Бастиянова...;)

здравей! Ето една ;-*) сънна усмивка за теб!

твой коментар под номер 43, Бастиянова, ме върна в...детската градина. ;))) Ми то само там любовта се изразяваше чрез агресия. За мен това време отдавна е минало, но за анонимната най-вероятно не е. Какво да се прави, някои хора цял живот си остават инфантилни...;)))

мда, и аз съм слушала много от Manowar, ама точно на това не бях попадала:))

а това за детската градина...ми не знам...аз от известно време се занимавам, ама съвсем любителски, с психология....наблюдавайки себе си, и хората край мен...
установила съм досега, че хората разбират любовта по различни начини, някои от които изглеждат понякога напълно абсурдни и несмислени...
ето пример от моя живот:
аз пак съвсем леко ще си "помрънкам"... сигурно помниш дето ти споменавах за моите приятели, които ми бяха като семейство...
те толкова ме обичаха, че ме изритаха като мръсно коте в момента в който си позволих да изкажа мнение различно от тяхното...и не щат и да чуят вече за мен...просто те така разбират любовта, и до ден днешен си вярват, че са били водени от любов в постъпките си към мене...но тук иде реч за съвсем друг психологически феномен...иде реч за религиозен фанатизъм, който е нещо много опасно и унищожително....ето ти пример как религиозните фанатици разбират любовта.
откачено е, нали, да обаче за тях е възвишено:)))

та и твоята анонимна, не знам какво и е в сърцето...но вероятно е объркана от всевъзможни чувства и страсти и не различава кое какво е...ама айде спирам да обссъждам другите и ще си гледам в моята паничка, както обикновено правя...

пак се отплеснах аз
в този следобеден час
любовта многолика може да е, знай
дано намериш, друже, своя рай!
който на сърце ти тъй ще пасне,
че омраза всяка в любов ще прерасне
;)))

тя си е сама за себе си, та стават две...;)))
А твоите приятели, Бастиянова, така разбират приятелството, водени от принципа: Ако не мислиш като мен, си против мен!
По този повод, американският поет Стивън Крейн е казал за теб и твоите приятели следното:

"-- Мисли като мен -
каза ми той.-- Ако не,
ти си зъл, ти си жаба!
Помислих и отвърнах:
-- Предпочитам
да бъда жаба!"

много верно е казал, ще знаеш :))
ми...то всъщност не е лошо да си жаба:))
жабите да мрат ли...
какво пък, за всеки има място под слънцето:))
пък аз освен жаба, съм и много други неща...
ей-на пак ми се отвори приказка:):)
ще повярваш ли ако ти кажа, че съм овца.
ама не каква да е, ами черна овца.
много черна при това...
айде да не изброявам и другите си образи...че много време ще отнеме..:):))
е, само "бегло" ще загатна..че от всички образи най си обичам...Птицата...орлица, по възможност, може и гургулица:))))
щях да забравя...и розата си обичам...без бодли е, малко по-рядък вид...лошото е, когато (поради факта, че естеството на розите налага да имат и бодли) поникват и бодли...а допускам, че през повечето време си стоят скрити, и си мисля, че ги няма...ама когато се наложи...поникват набързо...
сега...това е друг психологически феномен, за който май няма да ми се отвори приказка в тоз момент...
затова ще изчезвам:))))

Бастиянова, е била онази популярна в близкото минало песен за черната овца. "Аз сам си избрах тази съдба - вечната черна овца..."
И Малкият принц обича розата си, така че ставате двама...;)))

за мене е, Хензелски, за мене е и още как!
Верно е, че това е песен, в която откривам живота си:))
Има няколко такива песни, които са ме разтърсили, тъй като съм открила себе си в тях:))
аз ги приемам много насериозно тези работи, дори може би повече от нормалното...
А тази песен и децата ми я обичат, допускам, че и те ще искат такава съдба...

И за Малкият Принц си прав, да, верно, двама сме, дори когато той е невидим...(пък и аз често се изживявам като принцеса:))))))
от друга страна...хем двама, ама човек пак е най-напред сам...със себе си...
А и за Малкия Принц имаше една песен, която ми е любима, пак българска песен...
Та така...песни да искаш...песните са хубаво нещо, а аз без музика не мога:))))))

Лили Иванова си ти, Бастиянова, зер, и тя пееше на времето: "Без музика не мога...";)))

помня я Лили от детството ми...
тя е набор на моята баба, точно в една година са...

ето ти за лека вечер
пак една любима песен
е, не е Лили, ама бива
туй песен е на самодива
:))))))

http://www.youtube.com/watch?v=sb9WXlNJttk

Фабиан си прилича с Лили Иванова само по първата буква, Бастиянова, благодаря ти за линка...;)
Лека вечер и за тебе!

на народна топка за час-два с нас - малчуганите от махалата в наше село юбаво...после няма да можеш да правиш разлика дори между неща и хора, които очевидно се различават:))))
е, моите предпочитания са за Фабиан..а тая песен.. много ми е скъпа:)))
аааайде!

Бастиянова, излезе отдавна от мода заедно с народа!
Е, моите предпочитания пък са за Deep Purple ето с това: http://www.youtube.com/watch?v=YAZyjARWKzM

ама моля ти се, Хензелски, Пърпъл ги обожавам и аз:))))
'Плачещият слепец" ми е любим от тийнейджърските години..направо не е за разправяне...

eto това ми е много любимо, тяхно пак, направо е разбиващо!

http://www.youtube.com/watch?v=kR5YqaKLYWU

а за излизането от мода...ми ние сме си старомодни, не ни бърка:))))))

Уж е насън, а е така реалистично и общочовешко. Да, да, поетите живеят повече в съня отколкото в реалността. Имаше една пиеса "Животът е сън" на Калдерон. Бях доста незряла когато я гледах, но ми направи силно впечатление и.....почти бях убедена, че авторът й е прав. И сега се запитвам - кое от нещата са реалност и кое - сън....Ти не се ли питаш понякога или само аз съм луда?

винаги ще е на мода, Вasta...;)
А ето ти още едно от ония години:

http://www.youtube.com/watch?v=K5ht976rNNQ

малък е светът", Илеана...;) Ти си гледала пиесата на Калдерон, а аз съм я изучавал.
Ние се питаме за това или онова, в зависимост от туй в какво вярваме. Пък вярата не е лудост, а необходимост...;)

човек може да сънува и буден и да не знае, че не сънува всъщност!
Зависи от настройките на душата!:)
Поздрави!

зависи и на какво легло е легнал човекът, а и с кого...;) Дали с котката, кучето или само със себе си, Енджей...;)))
Поздрави и на теб!

не бях я чувала тази песен, такива ги обичам и аз, романтични:))
и на теб романтична нощ пожелавам,
а аз с луната и звездите оставам
:))))

да ти потърся още една такава, Вasta, че луната и звездите да са с музикално оформление...;)))

http://www.youtube.com/watch?v=cs6O6EG1T_w

http://www.youtube.com/watch?v=Xx3yXUunEq8

абсолютно, музикалното оформление:))
изслушах ги и двете, ей, изпълват ми душата такива песни.
да вземем да заформим една музикална сесия освен...:))
изкушавам се да дам и аз пак някоя от моите любими песни, ама ще се възспра:))
е, хайде само една, за лека нощ :)
тази е от по-твърдите, обаче...аз от година насам имам склонност към...пометъляване, направо ми е нужно:)))
ако и баладите да са ми първата страст:)

http://www.youtube.com/watch?v=ZRbv4O65vBo

Без коментар...:))Просто без думи.Красиво е

метълското парче, Бастиянова, макар да си признавам, че за пръв път го чувам...;)
Ще ти отвърна обаче с нещо съвсем друго. Като за последния петък от месец август. Ако го намеря, а това никак не е сигурно...
Ето го, Вasta! ;)

http://www.youtube.com/watch?v=uVJLFfRYOj0

без думи става, Lagrima...;))
Благодаря ти!

усмихна ме, много:))
малко танци никога не вредят..и аз това обичам да го правя, ама само като съм насаме:))
а понякога са и доста по-буйни, моите танци:))
а плодовете са полезни, да, определено:))
а пък морето ми е страст!!

като цяло, това е една полезна песен, Бастиянова...;)))
Лек и спорен петък за теб!