И тъкмо да си призная, че никога не съм бил в Родопите, си спомних...
Бях на около шест, когато тръгнахме с мама за Лъки. Имахме информация, че баща ми се е хванал там на работа като миньор. А съдът го търсеше за издръжка и понеже все не го откриваше, се наложи да го намерим ние. Така се озовах в Родопите. И даже преспах в един фургон, като преди това се возих на самосвал. Все неща, които ми се случваха за пръв път. Но за Родопите нямам никакъв спомен. А и как да имам? Та аз съм роден в планината и я приемам като нещо естествено, като част от живота ми и самия мен. И когато изляза от една планина и вляза в друга, за мен няма разлика. Все едно излизам от дома, за да се прибера у дома. И няма никакво значение дали съм в Родопите, за да помагам на мама в издирването на баща ми, дали съм в Странджа на нощно занятие, дали в Рила на екскурзия или в Пирин по случайно стечение на обстоятелствата... Все едно, аз съм си у дома.

ПЛАНИНА

В планината пътеките водят само нагоре. Нагоре, нагоре - до върха. И там свършват. Надолу няма пътеки. Има посоки за връщане. А по пътеката се отива някъде, към нещо, при някого...
Отива се. Връщането е друго. Различно и самотно. Като посока. Затова планинските пътеки водят само нагоре.
В планината човек не хвърля сянка. Тя се изгубва между столетните буки, сред тревите и скалите. Планината бързо попива чуждата сянка, която не е нужна никому тук. И тогава освободен, човекът се слива с природата. И е багра от палитрата на есента, и е полъх в клоните, и е капка от потока, и е частица от сътворението. Освободен от сенките на града и делника, на грижите и страстите. И отворен към лъчите на слънцето, които го водят нагоре, нагоре...
На върха безкраят се усеща отвсякъде. Макар че сетивата не стигат до усещането за безкрай. На върха човек чувства своята нищожност и това чувство го прави човек. Единствен на върха! По-близо до бога. Като във фреските на Микеланджело: колкото по-близо, толкова по-далече...
На върха човекът разбира, че когато бог слезе при хората, той ще дойде от планината.

А ТИ МОЕ ЛЮБИМО ПЛАНИНСКО СЛЪНЦЕ ЩЕ РАЗРЕШИШ ЛИ ДА ГО КОПНА И ДА ГО КАЧА..ТИ ЗНАЕШ КЪДЕ
НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Джули! Та нали затова съм го публикувал...;)

Отново нещо много добро с чудесен финал:
" На върха човекът разбира, че когато бог слезе при хората, той ще дойде от планината."
Поздрави !:)

Много хубаво описание на този величествен природен феномен! Аз също обичам да вървя по пътеки и поляни, през потоци и водопади..
Поздрави!

Божествено и величаво!
Планината в кръвта на планинеца!!
Високо..високо..над делници и тревоги...Полет!

Всяка българска планина пази дълбоко в себе си своя неповторим и неподражаем и уникален дух, съзнание и сърце, планинско чедо :) И знам, че не само ние, тракийските "тикви" ги чувстваме и различаваме ;)

Благодаря!

Страхотно усещане за планината! Едно от най-страхотните, които съм срещал!

и на теб, Илиана!
Финалът на една литературна творба е като онова последно движение на четката върху платното, с което всички детайли се свързват в една обща картина. Или поне би трябвало да бъде...;)

обичаме, Веско, независимо дали живеем в планината, в равнината или насред Софийското поле...;))

нашите планини, Лоли, божествени и величави...;)

и не е баш тъй, Dadide...;)
Разбира се, че всяка планина има своите особености, които я различават от другите, правейки я неповторима. Но аз говоря за чувството, което ме обзема, когато попадна в коя да е планина в България. Чувството, че съм си у дома, Dadide! Ако обаче посетя Алпите, Пиринеите, Татрите, там ще съм просто един от многото посетители, на гости ще съм там. А нали, и те са планини, Dadide... Планини са, спор няма. Но не са нашите! И там не е у дома!
За равнините се отнася същото.

ти благодаря, Хел!

ти пожелавам, Еnige! ;)

"На върха безкраят се усеща отвсякъде. Макар че сетивата не стигат до усещането за безкрай. На върха човек чувства своята нищожност и това чувство го прави човек. Единствен на върха! По-близо до бога. Като във фреските на Микеланджело: колкото по-близо, толкова по-далече...
На върха човекът разбира, че когато бог слезе при хората, той ще дойде от планината."...дори може да е прекрасна метафора за хората покорили "върха" или за тези, които са "на върха"...въпрос на многопластово мислене е. Ти си голям поет!!!

усещане, за връзката с планината, не ми е познато и е едно от нещата, които не съм изживявал.(нямал съм тази възможност - сигурно е оправдание)
Един поет беше казал, че всички улици отвеждат към морето. Сетих се за това, докато четях за пътеките, водещи към върха и свършващи там... Помислих си, че улиците, пътеките... могат да свършат само там - при планината и морето и, колкото и да е невероятно, по това си приличат...
Много красиво е това с пътеките, направо нарисувано...
И малко ти завиждам за усещанията, които аз не мога да изпитам.
Поздрави.

Хайде идвай..да видиш какво си хортуваме за теб, със Смани?!

Чисто като планински въздух призори!!!

Върна ме в един мил, но и малко мъчителен спомен в Родопите, близо до Лъки, с.Манастир. Студентска бригада, на която видяхме при какви нечовешки условия живеят деца сираци-високо, високо, близо до бога и далече от хората.:(

Sofiya, като чета собствените си думи в твоя коментар, те ми изглеждат добре и на място казани. Ако обаче ги погледна в текста, със сигурност хубавото ми впечатление ще отиде по дяволите. Съвсем друго е, когато някой те цитира, повярвай ми...;)
Благодаря ти, Sofiya!

ами то е много просто...;)) Вдигаш се някой ден и ми идваш на гости. И за нула време ще се сприятелиш с усещането, което сега ти е непознато. Тъй че не му мисли много...;)))

си хортувате със Смани, Лоли?
Идваааааам! ;)))

ми се случва, Вovari, нещо прочетено да предизвика у мен тъжни спомени и размисли. Случва се на всеки...
Но пък студентските бригади, а и ученическите бяха нещо хубаво, нали? ;)

ето как чрез парадокси (наглед) може да се обясни светът поетично.

между човека и бога, показана (наглед) от Микеланджело, Слави...;)

защото си извървял много стръмни пътеки и може би си докоснал върха!
Аз така го почувствах, Краси!
Великолепие си сътворил!
Поздрави и усмивки от една планинарка!:)))

си го бива! Страхотна проза, бравооо!!!

Сега аз да попитам - ще отказваме ли цигарите? С Вълев имаме идея, оформя се при него.

възползвам накой ден, Красьо, ама нали знаеш, че този някой ден, все си остава някой ден... пък после псуваме, че това сме пропуснали, онова сме пропуснали, а сме си виновни само ний... и хем го знаем и пак...

Благодаря за усещането!:)))

за да има за повече време. Където и да съм- най- хубаво ми е в планината. Уютно и спокойно.
Нали и аз съм планинско чедо- имали гора- има живот.
Поздрави старопланинецо.

Свидни спомени от детството на фона на една Божествена природа.... Неописуемо въздействие... и едно огромно удоволствие от прочетеното!!! Henzelski, ти докосна душата ми!!! Поздравявам те!!!

И отговора ми хареса много Крас!:))

поздрави не от върха, а от подножието на планината...;)

въпросът с цигарите е комплициран, каквото и да означава това...;)))

така е то...;)) Ама пък нали знаеш, че се случва и да не пропуснем. Също като в рибарлъка...;)))

скъпа, ама ти внимавай да не се разплиска, че тогиз свободата ще се разлее в слободия заедно с усещането...;)))

Поздрави и на теб,
планинско чедо Net!

а ти пък докосна моята душа с твоите думи...;)

остава само да нарисувам нещо, Илиана, и да го изложа на "Шипка 6"...;)))

Хареса ми посланието.

Приятелю, ти си бил на една крачка от мен...
Поздрави от Родопите!

съм бил на една крачка от теб, бях също така и шестгодишен, приятелю...;)))
Поздрави от Стара планина!

"...И тогава освободен, човекът се слива с природата. И е багра от палитрата на есента, и е полъх в клоните, и е капка от потока, и е частица от сътворението..."

Поетично описание на невероятното усещане от прегръдката на планината... прераждаща и отрезвяваща ни ;)

Поздравления за умението ти да влагаш силни и най-човешки послания и в стихове, и в проза!

за този ти коментар, Ваня! ;)

Може да се пробваш!:)Пожелавам успех!:)

Разбира се, веднага го отчетох. И можехме да си поиграем на воля...

....днешното време не е за скромните и талантливите, уви...а за тези, които ходат "по жълтите павета, с малки мозъчета, със сърца-компютри, за "успешните хора" - т.е. мутрите, де....хахахаха. Бъди здрав и талантлив, напук на тъпотата повсеместна!

срам за майстора. винаги бързам, а все закъснявам - ами голяма зодия съм - РАК хахаха

"...И тогава освободен, човекът се слива с природата. И е багра от палитрата на есента, и е полъх в клоните, и е капка от потока, и е частица от сътворението..."

благодаря ти...;)))

скромен, Sofiya, реалист съм...;)

да те пропусна, Васко! Та ние и сега си играем...;)))

жълтите павета ходят хора, приятелко! Но случва се и павета да ходят по паветата...;))

го тафил, Владо, щом си ми писал отдолу ника. А можеше да пишеш своя...;))

Но бих се гордял,ако го подпиша!!!

Играем си, ама ей тъй...
Тогава щяхме много по-истински да изживеем мига, приятелю! Нали?
Хубава вечер!

се възгордявай, Владо! Грешно е...;)))

е непресъхващ извор на хубави мигове, приятелю, и ние с теб добре знаем това...;)
Добро утро!

Оздравително и зареждащо е Краси!Усмихнато да ти е!!!

ти намига, Владо...;))

ако искаше да покажеш, че чуждите планини са си чужди, ами да беше го казал в произведението.
ИНаче като стил този по ти се отдава.

споменал в есето, щеше да е извън темата и да стои като пришито, Вики! Все пак тук пиша за планината изобщо...;)

С много обич е написано.
Поздрав!

съм в планината, Слава...;)
Благодаря ти!

И с топлина.

да ти е на душата, Вoyana...;)