От небето
се откъсна звезда,
политайки надолу.
Ти затвори очи,
пожела си щастие.
Когато погледна,
видя
звездата отново.
Блещукаше в калта.
Наведе се
и я взе.
Вдигна очи
към сиротното небе.
Оттам
повяваше хлад,
а звездата пареше
ръцете ти.
Въздъхна по детски
и я подхвърли
нагоре.
Тя зае мястото си
и заблестя
като
изпълнено желание.

Никога повече
не видя
падащи звезди.

"Никога повече
не видя
падащи звезди."
Значи ли това, че всички следващи желания остават неосъществени? Или няма такива, защото са включени в пожеланото щастие?

щастието е да направиш щастлив някой друг, дори този "някой друг" да е небето, изгубило една звезда...;)
Хубав да е денят и за теб, Zabavnata!

означава, че между желанията ни и падащите звезди няма нищо общо, Мamas...;)

ръцете си ще изгоря
звездата падаща да вдигна
не няма да е във калта
тя от небето ми намигна ...

е, вдъхнови ме :)))
Поздрав !

Много ми хареса тази падаща звезда ! :))
Поздрави приятелю! :)

за танто, Алби! Твоите стихове също вдъхновяват...;)
Поздрави и на теб!

поведението на падащите звезди невинаги е предсказуемо. Може би затова ти харесва точно тази звезда...;)
Поздрави на равнината от планината, приятелю!

Понякога саможертвата е също щастие.
За Окуджава - специални благодарности, Краси!
Поздрав на планината и равнината от високото поле;-)))

поле не се ли казва "плато", Лили...;)
О, да! Саможертвата е щастие, най-вече...чуждата. ;)))

Истинските звезди
си остават такива !
Не може ги никой свали-
с диктат или с думи помия .
Звезите - са си звезди !
Небето им е стихия .
И от там радват ни те
Това не може никой да спре . . .

звездите умират, Лидис! За съжаление...

Имам си "Молитвата" в моя блог, но ми е приятно да си я слушам днес на по-високо ;-)))

голите ходила на Слънцето
а помежду им -
ушенцата на цветя,
заслушани в мечтите на август ;)*

се съчетае с надеждата за изпълнение на едно желание, когато видим "падаща звезда", може би то наистина ще се изпълни, Лили...;) "И не забудь про меня!" Затова тази песен е към този постинг...;)

какво романтично виждане от страна на доброто момиче, Fabula!
Не е типично за теб, сестра ми...;)))

Животът на човек се състои от много хиляди дни и всеки от тях има свой смисъл и стойност. Но когато човек обръща поглед към миналото си, вижда, че много неща са изчезнали и забравени, цели години са се покрили с мрака на забравата и дори спомен не е останал за тях. Но сред тая пустиня на забравата се зеленеят като утешителни оазиси редки, незабравими дни, моменти, които се помнят цял живот. Дори да мине година, десет, или двадесет, тия оазиси на спомените все така ще се зеленеят и блестят и всяка дреболия ще оживява пред мисления поглед на оня, който ги съзерцава. Това са решаващи моменти, начални и крайни в жизнения път на човека, проблясъци на щастие и часове на най-дълбока печал. Никой не може да каже защо точно те, а не стотици и хиляди други, не по-малко важни моменти стават толкова незабравими преломни в спомените за миналото. В хода на събитията човек не мисли каква роля ще играят те в живота му, дори ги забравя за известно време, докато те като тази ЗВЕЗДА се върнат от просторите на вселената, блеснат пред него и пробудят забравени чувства, за да изчезнат пак, а после още много пъти да изплават от мрака на миналото, когато колелото на съдбата ги накара да се върнат към настоящото.
..................
Страхотно стихотворение! Поздрави от сърце!!!

коментар, анонимна Скарлет, аплодисментите ми!

добрите момичета вярват
в падащи в искри звезди
които изпълняват
неизпълнимите мечти...
И цял живот такива си остават -
раними, и красиви и добри!
....
Да живеят лошите момичета!;))))

Лошите момичета не вярват
ни в падащи звезди, ни във стоящи.
Лошите момичета изкарват
на показ всичко гнило и смърдящо.
И цял живот такива си остават,
а и животът покрай тях - такъв.
За нищо те не съжаляват,
мечтаейки доброто да е блъф.

Поздрави, Жаки!

- Сиротото, дори да е небе тъгува съседе Топалов.
- По кого, извинете, съседке ?
- По падаща звезда, съседе.
- Безбройни звездите на небосвода, съседке .
- Преброени полетелите нагоре, съседе.
- Да Ви набера малко праскови ?

е по-щастливо, когато дава. Пък и на човек със собствено сияние, звезди не му трябват.

Поздрави.:)

съседе Топалов?
- Станаха, ама ще лягат! Свечерява се, съседке...;))

са небесните светулки, Silencemurmur, нищо чудно че блещукат в калта...;)
Благодаря, че се отби и коментира!

що е на небето и земята, върши работа, Княгиньо! Но трябва да достигнеш до него или то до тебе...;)
Поздрави на морето! ;))

За да достигнем рая пътят често минава през ада/земния

същото прочетох преди време в един блог, след един стих, тогава не го разбрах...
сега разбирам/по силите си/ дописвам за себе си:)
Никога повече
не видя
падащи звезди.
...защото никога вече не погледна към небето
по-добре е да си малко лош и възможно малко щастлив
Поздрави:)

има звезди...:)))

различните измерения на земния ад минаваме всички, Кundalini, но не всички отиваме в рая. Вероятно и за там трябват протекции...;)
Е, щем-не щем, често поглеждаме към небето по най-различни причини. Като например, да се предпазим от падащи метеорити...;)))
Какво е по-добре, кой да ти каже, Кundalini?! Веднъж едно е по-добре, друг път пък точно обратното идва такова. Зависи от ситуацията, в която сме попаднали или някой ни е набутал там. Най-добре ще е да имаме от всичко по малко, ама това даже в приказките го няма. Освен ако те не са за добрите момичета, разбира се...;)

има, Владо, които ти изпращам...;)

"Никога повече
не видя
падащи звезди." -

защото остана
(за)винаги
над тях.

Хубав стих :)

нека да бъде и денят ти, Еlpidaa!
;)

Повярвай и не се лъжи, че има добри при това жени.:)Ако има нещо, което да ги прави характерни с добри качества то това е чертата, която започва от зад на хубавата им шийка и свършва на пъпа им.:)))

че има, Анонимен! Но, както това се вижда от твоя коментар, зависи от гледната точка. Или черта...;)))

... за този стих:

http://www.youtube.com/watch?v=Mv0e1TpaLCw

:)

руска песен, Ваня, благодаря ти!
И знаеш ли, докато я слушах, си мислех нещо такова:

Звездите падат по всяко време,
но ги събираме само нощем...

Ето така стават нещата, Ваня!

Да, мисля, че точно така е.
(ytass)

за потвърждението, Анонимен! ;)

как съм го пропуснала, ама не може да бъде, това момиче съм аз :)
не, не казвам, че съм добро момиче, но този образ описан тук, определено е моят!
ех, приятелю, да, звезда, паднала, може пак да заблести, ако се намери дете да я върне в небето, и небето сиротно може пак да засияе ..детската въздишка много помага!
Хензелски, ако беше жена, щях да ти пратя прегръдки :)

чак сега попадам на коментар без отговор от мен!
С половингодишно закъснение съжалявам, Анонимен, че не съм жена...;)))