Ела да седнем
на самия край.
Отвъд е нищо.

Размахваме крака
накрая на света
и сякаш продължаваме
нататък
в нищото.

Размърдваме уста
накрая на света
и сякаш продължаваме
да шепнем
в нищото.

А то
разлива се около нас,
подронва края на света,
превръща го във нищо.

И колко вярно е това,
че няма край светът,
че няма край...

Накрай света, накрай планината, на самия й връх !
Аз, на 25 юли, на връх Ботев!

гениално /или ......../ -
такива са оценките ме за тебе.

Краят е във нас,
както и началото..
Дори загубили
ще я намерим -
нишката,
шептяща между теб и мене,
когато съм от другата страна...

Поздрав, прекрасен стих!

с някой, който да ме заведе в нищото. Поздрави!

Краят на света е малко след хоризонта...
Поздрави ! :)

и няма край...
а Вангелис го илюстрира...

до Габрово е една крачка, Любо, да кажем две...;) Ми направи ги, де! ;)))

хич даже не е гениално, пък не му и требе. Важното е да ти хареса.

благодаря ти за поетичния коментар! Родее се със стихотворението ми...;)

ми не си казала, не съм те завел...;)))

малко след хоризонта има много от хоризонта...;))
Пък и ГЕРБ ще ни открие нови хоризонти, вярвам...;)

ама как съм го тапосал Вангелис тука, баш на мястото си е. Също както и ти ще си, га ми дойдеш на гости...;)))

аз го нареждам до `Ти си моята магьосница...
чета те редовно, но от време навреме силно подскачам...
Как ти звучи - `Избрано от Едрев`?

Ха, ама ти си бил от Габрово. Че какво се чудиш, тръгвай с мен и Симчо, събота и неделя,25 и 26 до Априлци с мойта кола. После-нагоре!

род с новината на език репортер...(:
ама естетическият ми критерий удари бряг - независимо от дъждовно-умерения сезон в твоте търсещи перипетии - та на въпроса, що пиша, и да не объркващ с приятили и сие - ми освен стари лаври и новото palisandar, но без подгласник tilli, си повтаряемото ти... чакаш овациии, или самогласуване за егото...ами емоции в тази лятна жега ...къде са в стих :DDD

избрано или не, нека сме добре! ;)

Любо, съботите и неделите са ми работни! Но иначе Априлци си е малък разкош...;)

от коментара ти се вижда, че много вярно казано е: "Мълчанието е злато." ;))

хвани плесинясалата предсказуемост на Съм...можеш да твориш, Едревия, не съм плюещо-никой-незнайнийй- сътвори Брат, за д не съм критика...стоп, не ме брой в бленувания от тел ж.р.мн.ч. ...не влагам недобронамереност...търся Поезие, СЕГА. Минало време е с друго звучене, и не ти е потенциал!

съм много глупав, за което моля да бъда извинен, Анонимен, но нищо не проумявам ни от първия, ни от втория ти коментар. Затова и ти цитирах древните...;)

Стихотворението е много чувствено! Не...Божествено!!! Поздрави и хубава вечер изпълнена с много топлина!!!

Да седнем на края и да докоснем нищото - свободни сме! Поздрави, henzelski :)

приключения и силни страсти и емоции нямат край!:)))
Стихчето ти е прекрасно, напомня ми, че съм жива!!!
Поздрави!

ми беше вечерта, Анонимна Скарлет. Благодаря ти!

Мariani, и Хубав ден за теб! ;)

наистина нямат край, Енджей. Де да беше същото и с живота, но уви!

Обръщението ти към мен е много слънчево, а и към всички останали затова непременно проверявам отговора ти и със слъчевото ти обръщение ме караш да се усмихна! Благодаря ти!!! В очакване съм на новото ти творчество! Хубав ден и много слънчеви усмивки!!!

Радвам се, че и ти подкрепяш герберите- тази държава имаше нужда от един красив, нов и благоуханен букет :))))

" Ела да седнем
на самия край"
Това е много смело предложение на детето в теб!)))
Много сладко стихче!Поздрав!

но материята - нито се губи нито се създава...
"всичко е относително"...
има неща които не можем да проумеем, а не е и необходимо;)))
философски гледаш на нещата,
може би, за хубаво
може би...

смятам, че е край-но време светът да измисли някаква система, за да се избегне този "провал", например нещо като кръгово, където всички линии-маршрути, довели до тази спирка последна, да пренебрегнат желанието си за отдих, заменяйки го с любопитството за връщане обратно. Естествено преди това ще им бъде разрешено да изпият по едно –две кафета. ;)
А може да се погледне и от друг аспект, а именно – ако приемем, че светът е киносалон, където краят е някъде на последния ред, това предполага да се вижда всеки предходен, а също - и "наглостта" да си с „ шапка на тояга”, без да „бодеш” очите на публиката.

Изобщо, според моите очаквания за свобода -човек не бива да бъде закостенял на тази тема и трябва да е по-отворен за нещата. ;)

И накрая - на което искам да поставя акцент , е
че стихотворението ТИ е по един философски начин красиво, а и мечтателно,
и няма как да не ми хареса... :)

е едно от нещата, които ни отличават от животните. Нека по-често се усмихваме, Анонимна Скарлет! ;)))

po golemi gluposti ne beh 4el

Поздравления за оригиналното виждане и внушение! :)

подкрепям всяка заявка за промяна на статуквото, макар да знам, че то обикновено се замества с друго статукво...;)

Илиана, тръгва с "Ела!", и след това вече не е детето в мен...;))

Оbi4amvi, може и да е така, но как е с духа? ;))

Нека да седнем... Там. :)

която ме носи в безкрая ...
Поздрави!

ние с теб сме на последния ред...;))) Остава въпросът, къде са другите и защо по дяволите са там, където ние не сме?! Или обратното...;)))

изчакай да публикувам следващите си постинги и ще прочетеш...;)))

ценя твоето мнение, знаеш го...;)
Благодаря ти!

проблемът не е до сядането, а оттам-нататък...;)

днес си моето очарование от общуването ми с коментиращите в моя блог...;)

С тези въпроси към разпоредителката - г-жа Съдба ;)

Я по-добре да си гледаме киното и да си клатим краката...
представи си, че сме на мост(а) в края на краищата, който е винаги двупосочен,... но пресича една река ;)

ще е, сестра ми, ако ние прожектираме филма, ама де тоз' късмет...;)))
А в една и съща река два пъти не можеш да нагазиш и в това е очарованието на живота, нали? ;)

Две хлапета като Хък и Том безгрижно си размахват крачета над бездната...

като Беки Тачър и Том Сойер, Лиляна...;))

а "хляба" - звезден прах.
Разконцентриран опит за коментар, по-скоро смешен или пък цветен...:)

чел съм доста от текствоете ти
този е слаб
chester

Благодаря!

Поете! То вашата интуиция има ли граници ;-)))

Да,да!!!!!!! И мога да ти кажа кой е мрачния ревнивец ан.15. Питай ме ако се чудиш ;-)))

Както мисъл и дух нямат край,така и света е безкраен......
Харесва ми :)))

Много проникновено..и на фона на всички търсещи и искащи "Всичко", след късичките, лесни за четене редчета..на човек (на мен :) ) ми се прииска "Нищо-то"...

Привет, Поете! Още помня, почти наизуст, "Подарявам ти градското гробище...". И с интерес чета постингите ти.

Поздрави!

Рlastici, е оригинален, най-вече заради "краешника от вселената", а и за цветен може да мине, но не и за смешен...;)

и текстовете са като хората. Едни са по-слаби, други пък по-силни, хора разни...;) А ти ако наистина си chester, това би трябвало да го знаеш. Ако пък не си chester, Анонимен 50, сега вече го узна и е редно да ми благодариш, мисля си...;))

да си и днес, Аtlantistoni...;)

си има граници, Тили, само глупостта е безгранична...;))) А може би и ревността, особено анонимната...;)

ми харесва да ти харесват моите писанки, Мmagy...;)

да ти се приисква "нищо"-то, Fam, защото то е всепоглъщащо и всичко в нищо превръщащо...;)

Lovehunter! Ако още помниш почти наизуст, "Подарявам ти градското гробище...", би трябвало да се познаваме. Най-малко...;))

Да, в центъра на нищото всеки поставя нещото и това е Аз-т. Хубавото тука е Ние-то! Така го разбрах.

С него те открих...:)
Поздрави, Вълшебнико от Еловия лес!...:))

се иска, Еnige, да ти допадне...;)
Съвсем точно си го разбрала!

не си спомням с какво те открих, Ася, но пък в Еловия лес със сигурност ти си далеч по-важната от мен...;)