Приседнем ли
по средата на Пътя,
отляво потича бистра вода,
а отдясно - мътна.
Къде да се огледам аз?
А ти къде?
И дали,
когато наведем лица -
всеки
над свойте води -
ще потекат обратно те,
загледани в душите ни...
И никой няма да познае,
огледан във чия вода е.

Не във водата,
в себе си се вглеждаме...
Единствено тогава ще познаем,
но с душата си,
(такава е надеждата)
какъв е Пътят, заедно ли мечтаем...

ако само в себе си се вглеждаш, единствено със себе си ще си останеш...цял живот.

Златка-Златното момиче от мърлявата й сестра!

Благодаря за бистрия Хендел, драги Хензел! ;-)))

и от раз, Тili...;) Тази приказка е класика. Както и Water Music на Хендел.
Благодаря за коментара!

Много ми хареса края
на този стих-
"И никой няма да познае
огледан в чия вода е",
а защо ли?:)

съществуването на рода Homo Sapiens се крепи на въпроса "Защо?" Ако и когато някой даде верния отговор, родът ни ще бъде заместен с нещо друго. Не знам какво...;)))

вибрира в душата на другия, за да са общи бреговете разбиране ми се струва...:)

Прав си, но аз имах пред вид не "единствено" в себе си, а "първо" в себе да се вглеждаме... тогава ще знаем дали за нас самите си струва да направим компромис с общуването, в името на някаква цел или компромис с целта, в името на общуването...

Всъщност не ти казах, че стихът ми хареса много - има много страни, точно както и общуването...

Поздрав! :)

се губиш, Вив?
И на мен разбиране ми се струва. ;) А водата само отразява...

ние живеем цял живот, Ваня, и ако всеки път, първо, в себе си се вглеждаме, има голяма вероятност към всичко и всички да подхождаме, съобразявайки се най-вече със себе си. И отговорът ми на първия ти коментар беше в този смисъл. А на втория е: Поздрави, Ваня! ;))

Отдясно е миналото,а отляво - бъдещето....така казват мъдреците...:)...Всяко преплитане би могло да обърне посоките....:).. И всяка река може да излезе от коритото си...тогава:)...Дали сливането на мътните води води до избистряне.?..:).Тази тема ми хареса,Хензелски....Поздрави!

коментарът ти ми хареса, Пипилота...;)
Благодаря ти!

Пътят е лек и приятен за двама само, ако мисълта е чиста, както и тялото има нужда от чиста вода...:)

Свободата облякоха в силикон,
лъскав, бездушен, луксозен.
С удар по масата, тя баронесата,
изтапанчи се гордо на корицата.

Свободата облякоха в силикон,
затвориха, купиха смелите.
Арогантно ,ухилено смазаха,
всяка жаба пратиха в гьола си.

Свободата облякоха в силикон,
мъгла се спусна, страх се понесе.
На главата и корона набучиха
а душата, с десет ключа - затвор.

03.06.2009
ДЖУЛИЯ БЕЛ

спомням си един лозунг от времето на соца, който гласеше: "Чистотата е здраве!" Но така и не стана ясно чистотата на кое...;))

сигурно неслучайно отговаряш на моето стихотворение с твое. Благодаря ти!

благодаря ти за поетичния коментар! Но ако няма "отделност", няма и личности...;)

А не e ли Обичта...
да изгубиш Личността
някъде ...
в Неземното на Другия ?

http://www.youtube.com/watch?v=lNSqt-E7hyI&feature=related

Неземното го има в душата на всеки човек, Анонимен. Да загубиш себе си в някой друг е и обич, и любов, и себеотдаване, и саможертва, но по-често е временно, отколкото завинаги. Според мен.
Благодаря за коментара и за линка, Анонимен! Испански китари? Имам няколко неща на Армик, включително и това...;)

За нея все мечтаем
изгубени по пътя.
Намериме ли края
смиъсла се губи ;]]]
Поздрав за търсенето ;]

скъпа, ето и още една приказка от мен:

НАКРАЯ НА СВЕТА

Ела да седнем
на самия край.
Отвъд е нищо.

Размахваме крака
накрая на света
и сякаш продължаваме
нататък
в нищото.

Размърдваме уста
накрая на света
и сякаш продължаваме
да шепнем
в нищото.

А то
разлива се около нас,
подронва края на света,
превръща го във нищо.

И колко вярно е това,
че няма край светът,
че няма край...

Не мога да поема риска -вече не съм любопитна и не искам да ми отговарят защо!:))))

- Вчерашното в днес прелива, съседе Топалов !
- Разливи всекакви, съседке. Ей на, дъжд, дъжд ама през улука изтече ...
- Та кой друг да измие покрива и капандурата, съседе ?
- Айде сега, кому потребен измит покрив, съседке ?
- Комуто и броенето на звезди, съседе Топалов !

това е безспорен акт на хуманизъм от твоя страна, благодаря ти! ;)))

съседке Топалова! Да прелеем звездите в слънцето, викам.
- А те какво викат, съседе?
- Намигат ми само, съгласни са значи...
- А може би им блещи слънцето в очите, съседе?!
- Ти по-добре знаеш, съседке Топалова, звезда е в женски род.
- Да прелеем за родата тогава, съседе!

- Прелива в бреме времето, съседе Топалов !
- Требва да напръскам лозницата, съседке ! Ама какво премигвате, прочее ?!
- Слънцето премигва над похлупака, съседе !
- Лучена супа ?

времето прелива в бреме, лоша работа това е, Palisandar, да не дава господ!

Но наистина всеки навежда поглед и се оглежда в "своите" води, особено ако са двама артисти:))))

се оглеждат артистично и с финес...;))