...ви предлагам едно от моите любими стихотворения, с чийто превод даже аз съм се занимавал, но не като преводач / опазил ме бог! /, а като уж превел го.
Изпитът ми по английски се състоеше не само в това да кажа числата от 1 до 10, а и да направя собствен превод на едно стихотворение по желание. Нямах никакво желание, но и нямаше как. В крайна сметка превод имаше, дори ми го бяха написали на английски с българската азбука, за да мога да го прочета. А с числата стигнах до 4 и това е оценката ми в дипломата.
За съжаление, не пазя онзи превод, защото той си беше само за изпита, но пък и не се различаваше кой знае колко от този, който ви предлагам тук. На този ден...

ПАЛАЧЪТ В СВОЯ ДОМ

Какво мисли палачът,
когато
се прибира след работа вкъщи?
Когато с жена си, с децата
на масата сяда, пие чаша кафе,
яде своя омлет?
Ще го питат ли те как е минал
денят
и дали е работил добре?
Може би тази тема отбягват,
говорят за бейзбол, за времето,
за политика, за комикса от вестника
и за новия филм?
Те ръцете му гледат ли, когато
кафето си взема или реже омлета?
Ако малките кажат му: "Татко,
да играем на конче, ето въжето." -
отговаря ли той на шега:
"Май за днес на въже се наситих."
Или светва лицето му, сякаш
озарено от радост и казва:
"В хубав свят, в чуден свят ний живеем."
Ако белият лик на луната
в тиха стая надникне, ако лунни лъчи
се вплетат във косите на спящо дете -
палачът, какво прави палачът тогава?
Може би му е лесно. Може би
за палачите всичко е лесно.

Карл САНДБЪРГ
Превод: Леда МИЛЕВА

сме палачи...Злото което ни се случва и малките смъртни случаи, които често ги изживяваме, си ги организираме сами... и никой друг. ;))) Важното е, че после виждаме светлината и... я приемаме в душите си!!!

Отговора може би е някъде по средата - не мисли за въжето, и не му блести слънцето в очите. Присъединявам се към vslelena: "ние всички, сами на себе си, сме палачи" - много точно :)

И аз мисля, че на палачите им е лесно.
Наблюдавам ги всеки ден.
Те не се интересуват от Истината.
Така осигуряват съществуването си..

Vselena! Палачът си е палач, злото си е зло, ти си си ти и аз съм си аз.

блести в очите на всички нас, погледнем ли към него, Мariani, но виж, луната е друго нещо...;)
Ако сами на себе си бяхме палачи, палачите щяха да останат без работа. И може би щяха да стачкуват...

си мисля, Сornflower, но не зная те какво мислят...;)

Аз мисля, че това са размисли на любител, на който му се ще да стане истински палач на читатели. И друго си мисля, че добре се развива - и ще стане.

кратка справка за автора: Карл Сандбърг ( 1878 - 1967 )
Каквото и да си мислиш, Анонимен, той отдавна не се развива. Пък и стига му колкото се е развил, за да е един от най-големите американски поети, Анонимен.
В едно от своите стихотворения той се обръща със следните думи към критиците: "Говорете колкото искате, само не отнемайте стила ми. Това е моето лице. Може да не е красиво, но е мое."

А Вие зaщо решихте, че изказването ми беше адресирано към Карл Сандбърг ?

защото вие, Анонимен, се представяте като палач, а "размислите" за палача са на автора. А и читателите в случая са на неговото стихотворение, Анонимен, не четеш ли коментарите...;)

римските войници са разиграли на зарове плаща Му, но комендантът на Аушвиц е имал придворен оркестър и сигурно е съжалявал за някой цигулар, издимял през комина. Всеки със занаята си!
Светли празници, Поете!

е за всички, Тili...
Светли празници и за теб!

Свързвам го с Великденските празници -палачът не избира и срещу Бог дори посяга
Светли празници ,Краси

да са и за теб, Илиана!

Хубаво, както винаги!!!
Воистена воскресе!
Здраве и дълголетие!

Весел празник!:)

празник, Zaw12929!
Благодаря ти!

Илиана!

и нека да освети дните ни и с по-малко палачи да се срещаме. А срещнем ли, да се замисляме и ние до колко ние самите не влизаме в ролята на палачи. Па макар и сами на себе си.
Поздрави

стихотворението е страхотно!
даже имам няколко собствени упражнения на тази тема, а първата ми книга е със заглавие "Смъртта на палача". мисля, че интересът ми дойде от "Великият инквизитор", в романа "Братя Карамазови". мисля, че драмата на палача е страшна - да бъде пръста Божи, който наказва. това е професия, която убива душата.
накара ме пак да изживявам дилеми, Краси, а това е хубаво...
благодаря ти!

Стихотворението и музиката са прекрасни...не е нужно, според мен да коментираме професията "палач", защото всеки един от нас може да се превърне в палач на самия себе си...

празник, Рapadok!
Според мен, не ние се срещаме с палачите си, а те се срещат с нас, което, повярвай ми, съвсем не е едно и също. Така че нека си пожелаем да не ни срещат!

професия, която убива душата" е превъзходно казано, Stasja! Аплодисментите ми...;)

е не само професия, Мarinella, трябва и да ти е лесно упражняването и... Затова коментираме.

пък, задръж се малко и при мен:((((((;D
Великденско Гуш!
http://www.youtube.com/watch?v=gg7WG6tCbrw
PS и белтъчно Муц

при тебе, Ddima,
най-вече музика има.
А пък на мене,
дявол да го вземе,
слон ми стъпил на ушите
и запушени, горките...;)))

музиката теб те спира
Тогава ще пропиша в рима
.........изчезна ми музата :(((((((
за днес толкова.......Утре пак:))))

Като за начало - бива!

Сам по себе си образът на палача е зловещ. Още по-ужасяващ обаче се превръща той, погледнат през призмата на невинното Всекидневие и съ-отнесен с последното, защото екзекуцията не е случайна процедура, а е служба, ,,професия'' на палача, един вид паралелна на невинното всекидневие отвън, практика. И тъкмо съ-жителството на смъртоносното палачово всекидневие и невинното всекидневие у дома подсилва до краен предел чудовищността на палача!
Изключително силно стихотворение!

Невероятен стих. Благодаря ти, че го сподели!
В една пиеса на Димитрий Христомацидис която се казва "Сансон палачът" се говори за една династия палачи. Мисълта, че тяхната съдба е да си изкарват хляба със смърт им тегне като проклятие, но въпреки всичко продължават да се занимават с тази "професия" поколения наред...
Споделям го не знам защо...просто някаква асоциация може би!

че контрастът е изумителен, но погледнато от друга, по-прагматична страна, някой все пак трябва да я върши тази работа. Виж, ако я върши с удоволствив...

Вальо, както в предходния ми отговор. Ако "династията палачи" приемат работата си като проклятие е едно, ако я вършат с удоволствие пък, е съвсем друго.

Човек има прамо на избор, дори и на професия.Избирайки да е палач , човек трябва да е "скопил" човеколюбието си!Нямам оправдание за практикуване на тази професия.Това е антихумано и чудовищно.Що се отнася до стиховете , те са страхотни и въздействат в съчетание с музиката.Благодаря че ги сподели !

все пак някой трябва да я върши тази работа, Мerita. Палачът изпълнява смъртното наказание, наложено някому от съда. Той е безпристрастен изпълнител на закона. И точно защото този закон е антихуманен, смъртното наказание в много страни е отменено.
Благодаря за коментара!