Поведи ръцете ми
по косите си,
рисувани с бои
на слънце в планината,
където южнякът
ги сресва
и роши,
докато се любувам
на зеленината,
в очите ти,
препълнени
с въпроси.
И устните ми преведи
по златната пътека
между двата хълма,
послушай с мене
нежността
как разпуква се
безмълвно,
под поривите
на страстта...
И потопи ме в себе си
до лятото,
в което утре ще прелееш.
А аз ще си остана
със познатото
предчувствие,
че ще те преживея.

предчувствие; не дай, Боже, да се случва. Ако се случи - допринася за поезията...
:)))
А песента е повече от подходяща.

така или иначе, Слави, все има принос някакъв...;))

от нищо да не се губи; а каква е ползата, един дявол знае...

http://www.youtube.com/watch?v=hZPfuSRNJHs

...любима...Пленяваща е тази завоалирана еротика...
Поздравления! Преливай в лятото!

когато ни пъхнат в казана, Parasol...;)))

преливащо от мечтата в реалността на преживяемото.

имаш готов музикален отговор на моите текстове и коментари, Аметист...;))

Нежно! Прекрасно!

Мamas...;)) Но знае ли човек...;)

http://www.youtube.com/watch?v=hZPfuSRNJHs

ametist хамелеончето

ти като пролет, Кasnaprolet9999, ги разбираш тези работи...;)

е чудесно нещо, Вobsun123, а това стихотворение е молба да идва по-бързо, че аман от тая зима...;)))

по-добре да е хамелеончето, отколкото слончето...;)))

... и романтична руска песен. Желая ти весела вечер и хубав ден! :)

нарциси, а вън покривите на отсрещните сгради белеят!
Как искам по-скоро южняка да ме погали :)))

то е хамелеон-миризливец, и вярно не е слонче, а слоница :P

че ти харесва, Fenor...;)
Хубава вечер и за теб!

Енджей, на път е южнякът...;)))

се досещаш, Анонимен, че преминаваш границите на нормалното общуване...

но с подобия на дами - да!

Горещо е при теб:))))
Поздрав!

подобие на дами, Анонимен! Или си дама, или не си. Аз, например, не съм...;)))

ще стане горещо, скъпа, и оттук ще тръгне май...;)))

Събудено, неразсънено, преобърнато, цветно ! Запролетено, в петлика на Даденост - китката. )))

очите,
за да прогони съня,
но той не си тръгва,
защото също
чака пролетта...;)))

Песен не открих-
само чудесен стих,
и много светлина,
в поетичната душа!

Честита Пролет, поете!:)

поне днес можем наистина да си честитим взаимно пролетта, Илиана, защото утре пак ще стане "снежно и дъждовно"...;))
Честита Пролет и на теб!

Разлива се...по вените.))

го чувствам така, Мисси...;)

ти, поете! Пожелавам ти творческо настроение през всички сезони!

Тili...;)

Реализмът: преди всичко!

Красива и стойностно - в твоя специфичен стил!

днес е навън, Izvorche...;))

и семпъл коментар, Djgator!

http://www.youtube.com/watch?v=3YHIkbqPjbA
...

семпъл, но стилен коментар.

пролет има в клипа и музиката, Анонимен...;)

Тlnet, зех го! Голем кеф у маалата...;)))

Безмълвно.
Как ли пазиш толкова чиста душата си, само това не е ясно, Поете.:)

Кundalin, тя сама се пази. Зер, ако остане на мене...;)))

Красиви и сетивно е!
Точно сега съм в едно особено състояние и....почувствах се все едно някой свири нежна музика в моята тоналност :)
Благодаря за усещането!

днес нетът ми е повече от ужасен, Sorceress, дано успея да ти благодаря за коментара...;)

и финалната поанта е точна, житейска...
А аз ще си остана
със познатото
предчувствие,
че ще те преживея....

Преживявам го и още как, но мъничко боли....:)))

не е мъничко, Sofiya, хич не е мъничко...

видях в заглавието нещо за пролет, та се заинтригувах...аз обожавам пролетта...както и лятото, давам си сметка, че съм пристрастена...към Слънцето :)))
а тази златна пътека между двата хълма...веднъж я видях...винаги съм я виждала със сърцето си, но този път я видях и с очите си... и останах като онемяла. беше по залез слънце, миг преди слънцето да се скрие зад планината..лъчите му "пропълзяха" нежно между двата хълма, които се виждат точно срещу нашето село...и съзрях там пътека..от слънчеви лъчи..беше вълшебна!
а по тази пътека се отива...знаеш къде - в страната на Залеза...аз успях да отида там, и винаги, когато ми се отдаде възможност...пак отивам....по слънчевата пътека..това е моята слънчева пътека...предполагам, че всеки има своя собствена...ако има нужда от нея, естествено...

на тебе, друже, пожелавам днес,
да живееш в щастие и нежна песен...
отвикнах вече стихове безспирно да редя,
само казвам: в благодат нека се радва твоята душа
:)

на какви разкошни залези се радвам от моето работно място, Basta, но не и на изгреви. Планината ми пречи сутрин...;)

ами...слънчевата пътека се появява само по залез слънце, никога при изгрев...
не че и изгревите не са красиви...
а аз имам възможността да виждам всичко, което пожелая...няма какво да ми пречи...късметлийка съм ::):))
лека вечер!

вечерта ти, късметлийке! ;););)

Често
не е мъничко, Sofiya, хич не е мъничко... - Боли много, боли страхотно много защото е често...при някои хора - среща-раздяла. Както казва Цветаева - Марина-Раздяла, а пък аз ще прошепна: Илеана-Раздяла....Карма или чепат характер, не знам. Но, според мен по-добре да има срещи, та дори и с цената на Илеана-Раздяла...Ти как мислиш?

съвсем същото мисля и аз, Sofiya. Много по-добре е да има срещи и то колкото се може повече, защото така опознаваме света и той опознава нас. Преливаме в света, Sofiya, и той прелива в нас. И знаеш ли какво се получава? Света София...;)))

с всички цветове и яркост, с пълната гама усещания и аромати.
Подобна пролет кипи от живот дори когато прелива в лято...
А стихотворението ти, Краси, е много много яко ;))) :***

коментарът ти, Люси, е много светъл и нежен, също като теб е...;) :***