Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.03.2009 14:59 - Невинаги
Автор: henzelski Категория: Изкуство   
Прочетен: 15243 Коментари: 87 Гласове:
0



Когато любовта си тръгва,
оставя мъртва роза
до вратата,
преди да я притвори тихо.
И после
бавно се отдалечава
с ридаещи безмълвно
стъпки.
Но светлината
процежда се през процепа
на незатвореното,
обгръща розата
и възкресява я.
А казват,
любовта е светлина...
Невинаги.



Тагове:   невинаги,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Choveche, usmihni se!
04.03.2009 15:12
Dovechera che se opitam da ti napicha stihove...
No kakvo ti stava? Usmihni se molj te :-)
цитирай
2. анонимен - невъзможно откритие
04.03.2009 15:18
на посталкохолните терзания,
купи си фенерче ;)
цитирай
3. kisstherain - А понякога сами избираме бодлите ...
04.03.2009 15:22
А понякога сами избираме
бодлите пред уханните й цветове
И не пазим, а изтриваме
вълшебните за двама светове
Боли, да те подминат днес
ако вчера в обич са се клели
И дори да са на нов адрес
розите цъфтят самотно бели..
цитирай
4. анонимен - клиширано звучи
04.03.2009 15:26
с тази "мъртва роза" и нейното възкресение,
има нужда от много работа текста
цитирай
5. henzelski - И така
04.03.2009 15:48
става, Марине...;) Всъщност, става всякак.
цитирай
6. henzelski - Анонимен 2,
04.03.2009 15:49
не съм ли достатъчно усмихнат на снимката си...;)
цитирай
7. henzelski - Какви ти
04.03.2009 15:51
посталкохолни терзания, Анонимен 3, пия само сода...;) Бикарбонатни терзания, може би...;)))
цитирай
8. henzelski - Диляна,
04.03.2009 16:00
то с розите е, каквото хванеш...;))) Затуй аз си харесвам теменужките! Шегувам се...;) Мен трудно ме подминават, задръствам им пътя...;)))
А световете за двама не се изтриват нито толкова лесно, нито пък завинаги.
цитирай
9. henzelski - Че работи
04.03.2009 16:03
върху текста, де, Анонимен 5, кой ти пречи...;))
цитирай
10. kisstherain - Краси,
04.03.2009 16:05
ако трябва да бъда честна, ще ти кажа, че и аз предпочитам теменужките.. :)))
Розите са ми ... абе, не е моето цвете.
Виж, зюмбюлите, люлякът - това е друго нещо :)
Световете не се изтриват. Тъжното е, когато бъдат затрупани с обида. Или по-точно, когато избереш да се съсредоточиш върху обидата, отколкото върху хубавите неща, които си получил..
Но всеки сам си прави изборът :)
цитирай
11. henzelski - С избора
04.03.2009 16:37
си е точно така, но невинаги, Диляна...;) Често нас ни избират и даже, случва се, не знаем нито кой, нито кога, камо ли защо. И когато разберем, вече е твърде късно за самостоятелния избор.
цитирай
12. kisstherain - Краси,
04.03.2009 17:04
разбирам те идеално...
И все пак, дори да е късно за самостоятелен избор, е критично важно да отстъпиш две крачки назад и да погледнеш ситуацията от известна дистанция.
Да, може и да не успееш да промениш случилото се, но шансът да постигнеш вътрешен мир се увеличава..
;)
цитирай
13. henzelski - Ами
04.03.2009 17:25
нали, точно това правя в "Невинаги", Диляна, възстановявам вътрешния си мир или поне се опитвам...;)
цитирай
14. анонимен - Защо да е клише "мъртва роза"?
04.03.2009 17:57
Клишетата се употребяват под път и над път. Баналностите са клиширани. А не съм забелязала чак пък толкова широка употреба на "мъртва роза" в литературата. Но забелязвам, как блог.бг постепенно се пълни с пишман критици, henzel...
цитирай
15. henzelski - На преждепишещия
04.03.2009 18:19
Анонимен "розата" му звучеше клиширано и възкресението също, може би защото пости вече, горкият преди Великден, та целият свят му е крив барабар с мъртвата роза, Анонимна...;)
Лично аз не знам дали е клише или не, но със сигурност е мнение на Анонимен 5.
цитирай
16. анонимен - виждаш ли...:)
04.03.2009 19:27
......как всеки се опитва да "нагоди" думите ти според своя свят и състояние....:)
Наистина ми харесва да те чета...:)
цитирай
17. ametist - *
04.03.2009 19:42
http://www.youtube.com/watch?v=75lFwcGucOA

;)p
цитирай
18. fabula - розата отива за хербарий,
04.03.2009 20:39
светлината е много относително понятие, особено ,когато КАЗВАТ, че любовта е сляпа ;)

http://www.youtube.com/watch?v=yVpxLraHphk&feature=related
цитирай
19. hristam - Не винаги...
04.03.2009 21:07
http://sl.glitter-graphics.net/pub/420/420021lpjc7ug7l1.gif
цитирай
20. 1001usmivki - Когато любовта си тръгва, оставя ...
04.03.2009 21:20
Когато любовта си тръгва,
оставя мъртва роза
до вратата,
преди да я притвори тихо.
И после
бавно се отдалечава
с ридаещи безмълвно
стъпки.
Но светлината
процежда се през процепа
на незатвореното,
обгръща розата
и възкресява я.
А казват,
любовта е светлина...
Невинаги...

...Когато любовта си тръгва,
оставя мърви спомените
и снимките
до възглавницата,
оставя уханието
на среднощно кафе и страст...
Любовта си тръгва,
а едно момиче те намира....

цитирай
21. veselinvalev - МЕЖДА
04.03.2009 21:30
МЕЖДА

Когато читателят си тръгва,
оставя четирилистна детелина
между листите на книгата любима.
Когато детелината си тръгва,
остават думи без листа.
цитирай
22. dessykg - Много хубаво!
05.03.2009 02:09
И аналогиите също :)
цитирай
23. vasilan - http://www. youtube. com/watc...
05.03.2009 02:15
http://www.youtube.com/watch?v=FjV8SHjHvHk
цитирай
24. palisandar - Когато любовта си тръгва оставя ...
05.03.2009 09:34
Когато любовта си тръгва
оставя мъртва роза
и прощално писмо
"до поискване"
в клона на БТК.
цитирай
25. анонимен - Доброжелателка...
05.03.2009 09:38
"А казват,
любовта е светлина...
Невинаги..."

Невинаги си тръгва Любовта,
оставяйки червена роза да възкръсва -
единственото истинско е във мига
когато мириса на розата усещаш,
и... няма нужда от въпроси и терзания...

Твоята сила е в коментарите, поете,
не че някой разбира състоянието ти!
Писането на стихове е лично преживяване и крайно неприятно е, някой да коментира поезия, която не разбира... всъщност хората тук харесват диалога, който се получава...
състояние на самотност?!
цитирай
26. henzelski - Състудентите
05.03.2009 09:55
трябва да се подкрепяме, нали, Княгиньо...;))) Не казвам "бившите", защото бивши студенти няма.
Навярно знаеш, че напълно завършен литературен текст не съществува, докато е жив създателят му...;) Така че за финалните редове в "Невинаги" има време.
Благодаря ти за коментара, Елеонора!
цитирай
27. palisandar - Дузина рози за Настя Ивановна, също ...
05.03.2009 10:12
Дузина рози за Настя Ивановна,
също толкова за Маря Ивановна.
Что то не так, поручик ?
цитирай
28. henzelski - Ами
05.03.2009 10:14
то това си е съвсем нормално в общуването между читателите и автора, Пипилота. В твоя блог също е така, би трябвало да харесваш и своето писане, когато се четеш отвреме-навреме...;)
цитирай
29. henzelski - Липсваше
05.03.2009 10:20
френското тук, Аметист...;) Благодаря за линка, който запълни тази празнина!
цитирай
30. henzelski - Относителна
05.03.2009 10:29
е теорията на относителността, където светлината осезаемо присъства, Фабула, но това не означава, че светлината е относително понятие...;)) А розите се хербаризират на тъмно. Clair De Lune го потвърждава...;)
цитирай
31. henzelski - Благодаря ти
05.03.2009 10:34
за потвърждението чрез искриците светлина, излъчвани от възкръсналата роза, Хриси...;)
цитирай
32. henzelski - И този
05.03.2009 10:36
вариант си струва, 1001usmivki...;)
цитирай
33. henzelski - МЕЖДА / продължение /
05.03.2009 10:43
А когато
и думите си тръгнат,
кориците
остават незатворени,
защото
не се затваря празното
на друго място,
освен в самите нас.
цитирай
34. henzelski - Благодаря
05.03.2009 10:44
за оценката, Деска...;)
цитирай
35. henzelski - Музикалното
05.03.2009 10:56
оформление на Helloween е своеобразен контрапункт на баладичното звучене в "Невинаги", Vasilan, но може и така, разбира се...;)
цитирай
36. henzelski - Та значи,
05.03.2009 11:01
БТК завзеха и пощите вече...;)) Бреееей, няма отърване от тях, Палисандар!
цитирай
37. henzelski - Настинал съм,
05.03.2009 11:04
Доброжелателка, и ни мириси усещам, нито вкус, разбираш състоянието ми, нали...;)))
цитирай
38. henzelski - Не так,
05.03.2009 11:06
потому что липсва дузината водни лилии за Крокодила Гена, корнет Палисандар...;)))
цитирай
39. veselinvalev - ПОНЯКОГА
05.03.2009 11:07
Невинаги,
ПОНЯКОГА,
разбира се,
празното разтваря се
на друго място,
освен в самите нас.

Така разтворените
празнини
се срещат.

Разтворена
в прегръдката
на празнините аз...

...Изпразнена...
цитирай
40. henzelski - На друго място
05.03.2009 11:13
може и да се разтваря празното, а и на много други места вероятно, Веско. Но се затваря само и единствено в самите нас. Аксиома.
цитирай
41. veselinvalev - ПОЕТ
05.03.2009 12:08
ПОЕТ

/басня/

Познавам ПОЕТ
(двуметров,
е, малко позастарял
атлет),
заклет в интернет.
Там с много адет
и с труд
(непосилно-писмовен
и за монах-аскет)
завъдил кохорта от фенки
(все пишещи, състрадални
във възклицания женки).
Сред тази гълчава
от думи страдални
бил изградил ПОЕТЪТ
навик и такт
да бъде
на всяко гърне похлупак.
Но внезапно в интернета
запял на Дедо Старий
кларинета.
Малко (незнайно е защо,
но може би, по навик
някакъв, все пак)
пообъркал се ПОЕТА
и решил да сложи
похлупак на кларинета.
Но, (би се досетил и кой да е)
кларинета гърне не е.
Така ПОЕТА
(ех случва се в живота
и несрета)
покрай кларинета
попаднал ПОЕТА
(ех че орисия)
и на Дедо Старий -
Дедови... Я!...

----------------------------
С усмивки много
(повече отколкото цветя
в саксия)
привет от Дедовия.
\ :-)

цитирай
42. papadok - Страхотен стих
05.03.2009 12:35
И много тъжен и много истински.
Благодаря за удоволствието
цитирай
43. henzelski - ДЕДОВ / не е басня /
05.03.2009 12:51
Дедовият за Дедо сал' си остава,
че без него Дедо за нищо не става!
;)))
цитирай
44. henzelski - И аз благодаря
05.03.2009 12:53
за коментара, Рapadok!
цитирай
45. veselinvalev - За високите топки
05.03.2009 13:00
Краси, има високи топки, които са непосилни и за двуметрови гиганти. Но за отскокливи, дори по-нисички Дядовци посилни са. И това не важи само за футбола.
Дедо Старий
\ :-)
цитирай
46. henzelski - Ми нали,
05.03.2009 13:39
и аз това казвам, Веско! Непосилните за мен си остават за Дедо Старий...;)))
цитирай
47. veselinvalev - Лобачевский! АКСИОМА!
05.03.2009 13:59
Съгласих се, Краси, ти каквото и да кажеш е АКСИОМА.
Ти не си Дедо Старий, разумеется.
Ти си Лобачевский.
"Сбогом на оръжията".
Здравей, Неевклидова Геометрийо!
Здравей и сбогом.
цитирай
48. henzelski - Ми нали,
05.03.2009 14:10
всите тук сме от Балканскио полуостров, който е "бурето с барутя" за Европата, Княгиньо...;)))
Тъмни балкански субекти от строителни обекти, демек, от кол и въже тук сме сбрани...;)
цитирай
49. henzelski - Ах, колко ми е хубаво,
05.03.2009 14:13
когато, Веско, се цитирам...
От удоволствие примирам!

АКСИОМА

Ако една самота
се запълни изцяло,
не е била самота.
Освен ако
запълването става
с друга самота.
цитирай
50. анонимен - винаги
05.03.2009 14:19
хубавото е хубаво...
:)))
цитирай
51. henzelski - Макар
05.03.2009 14:22
и понякога тъжно...
Благодаря, че се отби, Слави!
цитирай
52. анонимен - Любов Едрева,
05.03.2009 14:23
какво я закъса пак с пОетесите,
и аз като неримувано бодилче да се включа,
нищо че "ник-снимката" ти не става, особено като знам що за Оргинал си*
http://www.youtube.com/watch?v=i1VAjckO6rk
май някога харесваше и пиано...та розата жълта
цитирай
53. vselena - Невинаги е светлината в душите ни,
05.03.2009 14:26
особено когато нямаме сили да се разделим с онази любов, която е необходимо да си замине, от егоизъм или от тесногръдие...? Ако повярваме на Божият промисъл, който е винаги добър за нас, няма да ни боли, че е дошло времето на тази любов да свърши. Защото каквото сме имали да си кажем с нея, сме го изказали напълно... А сега е време за нова любов, която ще ни даде нещо друго, от което се нуждаем... Защото ако не затворим старата страница няма как да преминем към новата... Единствено е необходимо спокойно да се доверим на този промисъл, който ни помага да порастнем... :)))
Пожелавам ти усмихната и радостна вечер! henzelski... вярвай!
цитирай
54. kardamom - поздрави..
05.03.2009 14:36
за прекрасните стихове...
и за любимата песен...
усмивки и хубав ден!
цитирай
55. henzelski - Ми аз тъй
05.03.2009 16:01
си закъсвам, но не с поетесите, а в анонимната кал, откъдето се измъквам само с 4х4, еееех! Не си бодилче ти, Анонимен, а хей поле широко си, осеяно с магарешки тръни...;)))
Ник-снимката на Хензел я нямам, та съм я заместил с моята. Като не ти харесва, не я гледай и аз така правя в оригинал...;)))
Не съм спирал да харесвам пианото и розата жълта също не спирам, но пък с джаза не свиквам...;) Все пак ти благодаря за линка, Анонимен!
цитирай
56. papadok - Виж
05.03.2009 16:01
Надали точно аз съм човекът, който може да дава оценки и да тълкува понятия, да задава норми в поезията. Но не ми се иска някак си да го променяш само, защото на този, или онзи му звучало клиширано. На мене ми звучи затрогващо и нежно. И ми е все едно, дали "корифеите" на българската критика ще се съгласят с мене, или не. И дали ще им хареса, или не. Ако може, не го променяй. Първият изказ е винаги най-искрен според мене. А при тебе се е получило великолепно. Скромен читател съм, но пък не се ли пишеше най-вече за такива като мене и по-малко за "начетени критици"?
цитирай
57. henzelski - Раздялата
05.03.2009 16:06
с любовта винаги боли, Vselena, независимо в какво вярваме и на кого се осланяме. Не е до липса на сили, болка е...
цитирай
58. henzelski - Усмивките ми
05.03.2009 16:13
за теб, Кardamom, придружени с пожелание за красива вечер!
цитирай
59. henzelski - Отговорът ми
05.03.2009 16:19
на Еleonoraknyazheva беше по принцип, Рapadok, а не защото мисля да редактирам текста си...;)
цитирай
60. анонимен - Любов Едрева,
05.03.2009 16:56
то на магарешките бодили, прилични на мен, кавал ще да подхожда...но от любов към теб ще ти пусна нещо като светлинка в "короната на дъб окастрен",
помниш, че мога и да рисувам "умиращ навик от пролет"*
http://www.youtube.com/watch?v=r0E_O0dyl90&feature=channel.
цитирай
61. henzelski - Нямам
05.03.2009 19:22
анонимни спомени, а "умиращ навик от пролет" не само нищо не ми говори, но и плюя три пъти в пазва, когато го срещна...;)))
Умирам от удоволствие, Анонимен, когато фамилиарничиш по този просташки начин с мен и за да не пукна млад и зелен без време, ще те изтривам без предупреждение оттук-нататък, ако продължаваш така, обещавам!
Навярно не си забелязал, но тук коментират предимно интелигентни хора и твоето поведение и отношение към тях и мен изпъква като патка на асфалт. Ако това е твоят начин за забавление, върви се пробвай другаде, току-виж някъде някога ти се отвори парашута. Пожелавам ти го!
цитирай
62. henzelski - Думата "редакция"
05.03.2009 19:37
я споменах аз, Княгиньо, за да избягна тавтологията...;)) А упрекът, ако изобщо може да се нарече така предложението на Рapadok, е отправен към мен. Що се отнася до корифеите на литературната критика, надявам се, ще се съгласиш с мене, че сред всички блогъри, които лично познаваме тук, това признание най-много приляга на Веско Вълев / veselinvalev /.
Извинявам се на теб, Княгиньо, и на Рapadok, че влязох в ролята на арбитър!
цитирай
63. henzelski - То
05.03.2009 19:55
и Платон същото казваше, Княгиньо...;)))
цитирай
64. henzelski - Със
06.03.2009 07:39
стреличките постъпваш, както намериш за добре, Княгиньо! Щом са отправени към теб, те де факто стават твоя собственост от момента на изстрелването...;)))
цитирай
65. kosara2008 - любимата....светлина,
06.03.2009 10:36
любима песен...прелесно е при теб!

поздрави!
цитирай
66. henzelski - Благодаря
06.03.2009 10:41
за разбирането, Косара! Поздрави и на теб...;)
цитирай
67. vselena - Да, но болката свършва,
06.03.2009 15:40
а на нейното място след това е израстването...Не е ли това смисълът ни- да порастнем? А докато растем в болка и страдание, да се обичаме повече, да си обръщаме градивно внимание повече и да се радваме на дребните весели ситуации, защото едри почти няма. Обичай се и се харесвай, Краси... :)))
цитирай
68. henzelski - Някои
06.03.2009 16:17
сме пораснали достатъчно, Vselena, остава ни вече само да се смаляваме...;))
Как да няма едри весели ситуации, та аз съм Едрев...;)))
цитирай
69. henzelski - Анонимен,
06.03.2009 16:19
предупредих те! Интригантството ти е замечательно...;)))
цитирай
70. vselena - Хе, хей, забравих, че си Едрев. А за ...
06.03.2009 18:35
Хе ,хей, забравих, че си Едрев. А за порастването , винаги има на къде да растем... Хих, хи...
цитирай
71. enjoy6 - Ако се случи възкресението, значи
06.03.2009 19:17
любовта е тази, която ни е отредена- божествената, ако ли не продължаваме да я търсим, защото без светлина живота губи смисъл:)))
цитирай
72. sofiya - Стиховете ти все повече...
06.03.2009 19:19
ме очароват, Хензелски! Много си добър!
цитирай
73. henzelski - Интересна
07.03.2009 09:01
гледна точка, Енджей, но само ако животът ни не премине в търсене...;)
цитирай
74. henzelski - А мен
07.03.2009 09:03
ме очарова този твой коментар, София...;))
цитирай
75. svetaemoi - Скъпи,винаги е светлина.
07.03.2009 14:01
Най-ярка когато идваш от тъмното.
:)))))
цитирай
76. henzelski - Прозрение
07.03.2009 14:24
е това, скъпа!
цитирай
77. анонимен - svetaemoi
07.03.2009 14:45
Хах!Не е:)))))
Обичам тъмнината.Скъпи,от къде това търпение у теб? :))
цитирай
78. papadok - eleonoraknyazheva
07.03.2009 14:45
:)))) Ще трябва да Ви разочаровам госпожо-не съм имал предвид Вас:

5. анонимен - клиширано звучи
04.03 15:26
с тази "мъртва роза" и нейното възкресение,
има нужда от много работа текста
цитирай
79. mamas - Ей, как съм пропуснала това!
08.03.2009 09:00
Но не е късно да изкажа възхищението си от стихотворението, както и да споделя, че много от коментарите предизвикаха интереса ми.
Поздравления!
цитирай
80. henzelski - Търпелив съм си
09.03.2009 17:33
по природа и както виждаш, чак сега ти отговарям, Svetaemoi, понеже търпеливо изчаквах една госпожа да си изтрие и последния коментар тук, че го беше забравила...;)
цитирай
81. henzelski - Какво да се прави,
09.03.2009 17:35
papadok, ти наистина я разочарова, както добре се вижда...;)))
цитирай
82. henzelski - При нас
09.03.2009 17:37
е весело, Mamas...;)))
цитирай
83. henzelski - Ами
11.03.2009 10:51
като нямаш реална преценка за възможностите на отделните човеци, кой ти е виновен, Княгиньо, има да си съжаляяяяяяваш чак до второто пришествие...;)))
цитирай
84. анонимен - Невинаги
12.03.2009 13:27
сбогом захлопва,
ако прозореца
никога не затварям.
:)
цитирай
85. henzelski - Ами тогава
12.03.2009 13:39
течение става...
Сбогом надава вопли,
няма кой да го стопли.
;)))
цитирай
86. анонимен - Огън на течение -
12.03.2009 18:06
гори или гасне,
но жаравата топли,
стига да е закътана
в нас.
:)))
Не споря, не давам и "препоръки"...тя темата "жаргонно неприлична" във вътрешния ни свят.
цитирай
87. henzelski - Във вътрешния свят
13.03.2009 05:59
сигурно е така.
Но пък във външния
е онака...;)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: henzelski
Категория: Изкуство
Прочетен: 4426130
Постинги: 392
Коментари: 17661
Гласове: 74434
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930