В тъмната половина
на нощта
малка нощна пауза
витае помежду ни.
Ту до мен присяда,
ту до теб,
сблъсква думите ни
и ги обезсмисля.
А неказаното
като зимно слънце
очертава
хладните контури
на изящните ти
пръсти.
Ледено-студени са
целувките ми
десет.
В тъмната половина
на нощта
любовта ни е
заспала зимен сън
във очакване
на джаза от капчука.
Съмва се...
 

джаза от капчука

някой ден, Сornflower, или някоя нощ, а може би на разсъмване...;)

Но по стар редакторски навик хванах една малка грешчица: обезСмисля, а не обезмисля.
Поздрав!:))

безплътните пръсти на топлина в сън.

Gor!

и многозначителен коментар, Анонимен...;)
Поздрави!

Сблъсква думите ни
и троши ги

Pазсмей се с мен и с моята стихия !
Различни сме и в блога ти аз влизам
със мъдрост и талант да се опия !
Благодаря ти !
Поздрави !:,)

каменотрошачка. Пардон, думотрошачка! Хофман ряпа да яде, Веско...;)))

Подобни думи
май ме притесняват...;)
Поемам въздух да се разширя!
И с уважение
към теб оставам.
Поздрави на северната ти страна!

аз пък днес ви пожелавам
събуждане на Любовта ви
за да няма тъмна половина на нощта,
да е светло винаги във вашите сърца!

поздрави!

я, какво временце се е отворило навън...;)))
Хубав ден, Basta!

тъкмо и аз на временцето се радвах, че без слънцето не мога!
хубав и на теб!

Вasta!

...тихо...тихо...ето -
отгръщаш пореден лист,
там ще е стихът...
за мен (без) думи – (за) теб...

:)

Наистина, когато любовта залязва, изгрява зимно слънце...но все пак слънце - диригента на джаза от капчука...Нали и утре е ден...
Благодаря за чудесния стих!

че докато стигна до края на стиха ти замръзнах! И кви са тия леденостудени целувки?!?!? Да не си ги държал специално във фризера, а?!?!?
И от къде това зимно слънце, я виж - пролет иде!
И много те моля, как може любовта да заспи зимен сън...
Много въпроси станаха - извинявай!

брррррр отивам да си облека пуловер

в неказаното, Vanya777, е наситена с думи за теб, за мен, за всички нас...;)
Благодаря ти за поетичния коментар, който ме доведе до тези мисли!

Зимно слънце, ти прокуди,
всяка пара и мъгла,
пеперуди, пеперуди,
тънки целувчици на Едревостта.

Тomich, за интересния прочит на стихотворението!

го завърших, се съмваше, Деска, та затова е така...;))) Ти си замръзнала, понеже твърде дълго се задържаш в стиховете ми, а иначе тях ги държа на специални места за специални гости...;)))
Не, не иде пролетта, просто зимата е малко болна!
Нима не знаеш, че любовта всичко може, Деска, дори да не е образно казано...;)

не ти ли е малко късничко да се увличаш по Лилиев...;)))

и аз го очаквам с голямо нетърпение.
Вчера на терасата ми ми се усмихна първото кокиче...

ние тук, в подножието на планината, от седмица вече се радваме на кокичетата, но предвестникът на пролетта е минзухарът, а него още го няма, Енджей...;)

Много е въздействащо! Звучи и нежно и сериозно и
има оптимистичен завършек....
Така го усетих аз, без да се натрапвам, с мнението си!

усещането ти е много повече от мнение, Monna...;) Благодаря ти!

И аз да попитам най- накрая, защо само десет -навярно единайстата ще започне да топи леда?:))))
Хубав ден и аромат на кокичета ти пожелавам!

Краси,
Малко ми е късничко да се увличам по Едрев.
Въведоха вечерен час за нас учениците.
С поздрав:
Лилиев

няма да бъде реалистично, Илиана...;) Десетте ми целувки идват веднага след "хладните контури на изящните ти пръсти", за които се предполага че са 10, а не 11...;)))
Хубава неделя за теб!

освен късничко, има и раничко, Веско, което също е удобно време за увлечения, поне докато не са въвели и сутрешен час за вас, учениците...;)))

задържам се, чета бавно, сричкувам...прехвърлям се на коментарите, знаеш, че са ми любими :)
Зимата е болна и ние покрай нея, то това е ясно като бял ден, ама на мен ми е пролетно такова...
А пък любовта не може всичко, колкото и да ми се иска.
Лека...

1:0
:))))))))))))))

Много си падам по такъв , джазов ритъм на стиха, поете!

Деска, ама ти не можеш всичко, колкото и да ти се иска...;))) Все пак човешките възможности са ограничени, докато на любовта не са...;)

до равенството има само една стъпчица, Iliada...;)))

Rotazia, и аз...;)))

ако искаш да знаеш, любовта не същесвува извън хората...

Деска, но тя всичко може, а ние не всичко...;)

не обичам да се повтарям, но любовта не съществува извън хората и съответно притежава всички човешки качества ;)

Деска, а помисли малко...;)))
Съответствието в последния ти коментар не съществува! Изсмукваш го от пръстите си, Деска...;))) Априори, единствено човекът притежава всички човешки качества. И никой друг. И нищо друго. И баста!

Има си връзка и то голяма. Как може любовта да може всичко, като не можеш да извадиш човешкия фактор от контекста. Идеята ми е, че любовта може толкова, колкото може изпитващият я.
И какво си се разбастосвал :))))

Закачки, Краси. Много ти е готино стихотворението, макар да повтаря мотива с разсънването "Добро утро, Душа" от стихотворението ти " ОТ ЗАЛЕЗ ДО ИЗГРЕВ", но нищо лошо, само хубави неща за странстващите мотиви. А "малка нощна пауза" е страхотна находка, наистина. Много елегантно влизане в музиката, асоциациата с Моцарт и контрапункта с джаза. Страхотно наистина. А наистина се замислих сериозно когато се сблъскват думите какво става - дали обезсмисляне или трошене. Просто си мислех, че "трошенето" е по-силния глагол и по-образния. Наистина "обзсмислянето" е меко, ефирно дихание на катастрофичното. А закачките ти с Е.Т.А Хофман са си северна приказка наистина. Но са лековати - лешникотрошачки - думотрошачки. Нещата наистина се елемнтаризират в надприказване. Затова беше и закачката ми с Лилиев и тънките устни. Наистина мислех за образността в творбата ти - може да е било и в неправилна посока. А за надприказването, за раното и късното - винаги може да се каже "Късно е либе за китка". И да му мисли либето. Ако ще и китката ду му мисли. На разсъмване. С усмивка. Веско

защо любовта може всичко, трябва да я познаваш, Деска, из основи дето се казва...;))) А ти имаш време, човек се учи, докато е жив, нали?!

вече изявен странник да те попитам, Веско, не бяха ли странстващи сюжетите...;) А мотивите просто си ги разменяме, те от своя страна се дублират и после пак ни намират...;))
Когато се сблъскват думите, става катастрофа! И се огъват брони, за които бронебойни патрони няма открити, няма открити! Сериозно...;)))
Ми лековати са закачките ми, какви други да бъдат, нали са само закачки...;)))
В мисленето няма правилни посоки, Веско, нито неправилни има. А само твои, ако ти мислиш. И само мои, ако аз мисля. И за другите така...;)
А за надприказването - в скайпа!
;)))

Всъщност аз исках да дискутираме за силата на думите. А не за правилността и неправилността им. Важен е контекста в който са те. Това е разговорът. Защото, ако видиш някой човек в парка да троши хляб на птиците, едва ли ще го наречеш "хлеботрошач". Разговорът е за думите и контекста, който те създават, силата на света който изграждат, а не за правилността на мислите. И това че думите са по-силни от нас. Те са преди нас и след нас. Ние сме техни носители. Също и на мислите които изграждаме. Е имаме някаква свобода да комбинираме с тях. И това е страхотно. Великолепно. Това е. Много ти е хубаво стихотворението.

Веско!

Това истински ме докосна....
Взел си всичките ми думи,така че.....няма какво повече да кажа.Освен може би,че съмването е неизбежно,стига да имаме смелостта да погледнем право към слънцето :))))

Sorceress, си остават твои и никой никога няма да ти ги вземе. Те стоят там някъде и те чакат. И ще те дочакат, зная.
А що се отнася до съмването, то прелива в нюансите между нощта и деня, когато слънцето още не е изгряло и ще ни бъде много трудно да погледнем право в него, повярвай ми...;)

и аз се успокоявам с времето ;)
Приятна вечер!

О, нрави!", Деска...;)))

Не ми казвай сега,че не можем да се вглеждаме в неща,което ги няма.Може....точно така,както може и да не забележим нещата,които почти ни вадят очите.
Просто въпрос на вътрешен фокус.
Хубав ден от мен :))))

че не можем, Sorceress, а само че е много трудно...;)
Хубав ден и за теб и дано ти е по-лесно днес!