Животът ми - един баир,
по който
качвам се и слизам...
Но няма връх,
а само било
от ветрове изгризано.
А хоризонтът ми -
затулен
от древна планина.
Ако случайно се изгубя,
ще ме превърне
в тишина.
Ала познаваме се с нея,
обгръща ме и приласкава
като жена.
И като фея
от мен самия ме спасява. 

и камък е бутал по баира, джанъм.:))) Много хубаво стихотворение, Краси. Ти си щастлив човек, защото най-важният хоризонт не ти е затулен. Поздрави.:))

ама Сизиф е слизал надолу без него, Княгиньо. Пък аз моя камък го бутам и нагоре, и надолу...;)))

пак да си в челните редици, да му се не види. ;))) Не можа да си вземеш камъче, дето се носи в джобчето. Само не казвай, че е и магнит! ;))))

Това "в челните редици", Княгиньо, ми звучи като:

"Елате хиляди младежи!
На родната страна - надежда.
Вдигнете кирки, знамена
да зашумят като гора..."

Ми то мойто е камъче, ама джобчето ми голямо, та затуй камък изглежда, та си го бутам...;))

красив
и тишина, богата
с древния зов - любов.

дали е битие, или изкуство живота...:)

хубав текст :)

ето това е мъдро,
за тишината,
много ми хареса
и на мен ми е позната...

поздрави, страхотно стихотворение!
и успех ти пожелавам!

С малко думи, но много казваш...!

Още има, действай! ;-))

високо било отдръпва хоризонта !

http://thesilent.blog.bg/viewpost.php?id=285129
така мили.

мили в нега, очакване, начало и отпечатъка им.

"Все се надяваме,
че някой друг
знае отговорите,
че някое друго място
ще е по-добро,
някой друг път
нещата ще се подредят.
Но животът е тук и сега.
Никой не знае отговорите,
няма по-добро място,
а нещата вече
са подредени."
Лао ДЗЪ

Vitaniya! ;)

"Питаш защо строя дома си
в планинските дебри,
защо се усмихвам,
защо мълча
и защо дори душата ми
е безмълвна.
Тя обитава другия свят,
който никой
не притежава..."
Ли БО

като теб, Мonna! С малко щрихи много да покажеш...;)

има, Анонимен! "От имане глава не боли" е казал народът...;)

Да се бутаме пак по баира отвреме на време заедно, както ни се е случвало и преди, Краси. И на качване и на слизане. Какво ще кажеш? Веско

схващаш, Рalisandar, и ти ли си планинско чедо...;)

милата ми Анонимна, няма отърване от теб...(((

ни разделят с нея, Рalisandar, и нищо друго.

"Когато Веско Вълев се появи в блога ти, той никога повече няма да е същият", ми каза Сфинксът...;)))
Добре дошъл, Veselinvalev!

билото не е връх, прав си!! Толкова добре те разбирам. Но ако се обърнеш, планината ще застане зад гърба ти. Това е твоят късмет! Поздрав!

находка това, дето го каза за планината, Тroha...;) Приеми аплодисментите ми!

"ще ме превърне
в тишина."
........
"от мен самия ме спасява."

за мен - планината, Сompassion. Всеки с неговото си и както го усеща...;)

може би защото той е всичко. Той е любовта, която носим в себе си и ни открива все нови хоризонти....
"А хоризонтът ми -
затулен
от древна планина.".... усещаш ти.
"Всеки с неговото си ...", така е... ;)
Не те убеждавам в нищо, а споделям.

е точно така, Сompassion, но съвсем същото се отнася и за планините. "Древна" е синоним на "стара" и наистина планината, за която иде реч в "Битие" е най-старата...на Балканския полуостров. И понеже аз съм от същия този полуостров, по стечение на обстоятелствата живея в подножието на въпросната планина, която траките са наричали Хемус...;)

нямам идея кой е Ли Бо, но това определено е много силно, и точно.
и аз така се чувствам, като в този стих!
благодаря ти, поздравявам те!

ето малко информация за Ли Бо, копипейстната от блога на horeq...;)


ДА ПИЕШ САМ ПОД ЛУНАТА


Пиех вино сред цветята сам
нямаше никой до мен
докато, вдигнал чаша, помолих светлата луна
да доведе сянката ми и да станем трима.
Уви, луната не можеше да пие,
а и сянката застана до мен безучастна,
Но все пак с тези приятели край мен
по-лесно изпратих пролетта...
Пях. Луната ме насърчаваше
Танцувах. Сянката ми подскачаше край мен.
Бяхме весели другари, мисля
Но после се напих и пак останах сам...

" Да пиеш сам под луната"
Ли Бо китайски поет-/701г.- ? /
Бунтовник и скитник по душа, романтик, мистик и волнодумец. Пристрастен към виното, любовта и поезията. Често се нуждае от помощ, за да се прибере в къщи. Един от най-популярните поети от епохата на Тан. Говори се, че се удавил, навеждайки се през борда на лодката, за да целуне отражението на луната.

и аз съм пристрастена към същите неща, с изключение на виното...поне засега:)):):)
скитник, романтик, мистик и волнодумец!
Ето това ме разби...ами и аз съм така, човеко!
абсолютно ме закова!
и луната я обичам и танцувам с нея и със звездите, най редовно...но няма да се навеждам над реката (щото в нашето село имаме река)...за да целувам отражението й...
а този китайски поет наистина ми допада...

тишината в себе си можеш да чуеш своя Азъ.
и да разговаряш с него. Обичам тишината, но е трудно постижимо, за това помагат разходките в планината. Хубав стих, много смислен.

...ако случайно се изгубя... Не се губи, моля те! :)))

и ти си така, Basta, си допадате с Ли Бо...;) А що се отнася до виното, смея да твърдя, че българското е в пъти по-добро от китайското, така че може да опиташ...;)))

точно разходка, Кasnaprolet9999...;) Работното ми място е баш на това старопланинско било "от ветрове изгризано"...;))

няма да ми позволи, Svetlamila, аз съм израснал в нея. И когато казвам, че съм хванат от гората и доведен в блог.бг, знам какво говоря...;)))

:):)
може и да опитам...
лека вечер от мен!

И от мен, Вasta!

Очарователен си с този стих!
Прекрасно:)))

аз пък слизах надолу по коментарите докато намеря къде си...
А как да се кача сега нагоре?
Ще се наложи...
Поздрави!

Нещо за планинари

"Оттегли се от глъчката.Ела в тихите полета ,над които се шири безбрежното небе,където между нас и звездите обитава единствено тишината;и там в покоя,нека се вслушаме в гласа,който говори вътре в нас"
Джепоум Джероум

Бях цитирала нещо от японските мъдреци ,но се отказах от страх пред гнева на непознатия!
Ти отдавна явно си чул този глас!
Хубав ден и спокоен ден ,като планинска тишина!:)

За мене ти си едно "Огледалце, огледалце..." ;)))

Injnina... Както надолу, така и нагоре. И животът така върви - стъпка по стъпка...;)

това прословутият Джи Кей Джи с "Трима в една лодка, без да се брои кучето", Илиана...;)) Но цитираният от теб абзац вероятно е от неговите съзерцания, типични за описанията му на природни картини, понякога умопомрачително дълги...;)
Тук всички сме си познати, Илиана, а гневът на този или онзи Анонимен си е негова работа, не казвам "лично", защото той/тя не е личност.
Бе, не съм започнал още да чувам гласове, но и това ще стане някой ден...;)))
Поздрави, Илиана!

когато паднеш и намериш сили да продължиш, всъщност си качил още едно стъпало към собственото си опознаване и израстване, а ако до теб или около теб е любимата планина, е по-лесно...
Много обичам планината и пещерите!

по-лесно, когато любимата планина пази гърба ти, Енджей...;)

Не е зле...;)

така мисля, Мariaelena, значи ставаме двама...;)))

Има ли издадена стихосбирка и къде може да се намери?

Имам издадена книга, който никъде не може да се намери, защото не съм я пуснал в продажба, а я подарявам на приятелите си. Мога да те уверя обаче, че всички текстове, включени в нея, са и в блога ми плюс още два пъти по толкова. "Битие" е в плюса...;)
Благодаря ти за коментара!