Когато се оглеждаш
в нечии очи,
друг някой някъде
оглежда се
във твоите.
Така е нареден светът.
И ако виждаш
само себе си,
как тогава
ще забележиш
онзи някой някъде
и любовта...
Така сме наредени ние.
Да виждаме
единствено и само себе си
и всичко свое
в нечии очи.
И никой друг, и нищо друго.
Първопричината
за хаоса
във нас.

Филсофия на проблематизиращата се самоидентификация:)

Оглеждането си е твърде магьоснически акт. Добре си го уловил!

в Средновековието, Izvorche! Иначе заради твоя коментар с този магьоснически акт, вече да съм изгорял на кладата...;)))

и да отричаш, колко отразено-изразен си в моите очи...анонимен хаос в твоята душа, дългогодишен.

Хубаво е да можем да гледаме и с очите на другите, но не всеки го може и иска, но само когато сме влюбени забравяме себе си и така ни се пада, нали?
Освен че забравяме себе си, забравяме и за света около нас, а има толкова неща които не заслужават да бъдат забравяни. Често си го повтарях за да излезна от тази клопка и да постигна хармония със себе си и света около мен, равновесието винаги е много крехко и трябват много усилия за да го поддържаме.

Ти сигурно ме познаваш от раждането ми, Анонимен...;))) Ми като не се сещам кои бяха другите бебета в родилния дом, ко ши прайм?!

така ли ни се пада, Кasnaprolet9999...;)))
А за усилията си права, но пък си заслужава, нали...;)

погледни зад и в, все там съм си, даже и отпреди да съм се родила...:))). Вярно, "публиката" е любопитна, а за теб кристално-прозрачно.

да, това е красиво! много даже!
но аз пак...понеже си падам маааалко идеалист и моралист...(но не и шовинист:)))))))
ще кажа, че ако не успеем да се видим най-напред през своите очи...в смисъл да сме наясно с това, което имаме и виждаме в себе си...тогава другото остава непълно.
е, поне аз съм открила, че най-добре е да се почне отвътре навън, а не обратно. но много се отлклоних от това, за което ти пишеш.
пък то си е красиво, стихотворението ти!
(ти и ротация ще ме накарате де пропиша и аз така - хаха)

поздрави!

доброволно
за слепец
не се признава...
Мда.
Звучиш ми като мъдра сова, Краси. ;)
С привет :
Сова 6/5 ;)

уточнихме граматическия род, Анонимна...;))
Аз не отразявам, само изразявам позиция, доколкото виждам, макар че малко кьор и гьонсурат си падам...;))) Че къде викаш да погледна? Зад и в какво? Обясни ми като на олигофрен, зер зор схващам, Анонимна! Ти да не си роднина на Ивайло Петров и заедно да сте писали "Преди да се родя и след това"...;)))
Ми то и ти си сред публиката, когато влизаш тук, а за мен, ти и всички като тебе, отбиващи се без никове в блога ми, сте само анонимни и нищо повече.

Вasta...;)) През своите очи се виждаме винаги...когато застанем пред огледалото. А ако се задържим повечко там, ще се видим и отвътре...в смисъл като на аутопсия. ;))) За да започнеш вглеждането отвътре-навън, ще трябва да се обърнеш наопаки и баста! ;)))

и бой дали ще си признае и колко му е да опитаме, Княгиньо...;)))
По-добре е да звуча като мъдър бухал, че е в мъжки род, пък и оперението по му е шаренко...;))

да искаш, Краси да забравиш...
Реагираш ми като на досада, за публичното пространство - да, съм досада. За теб...не и спомен, бях и съм все още нищо-значеща, някоя..:)))

като към анонимна, която разпознавам точно толкова, колкото и всички други анонимни, тоест, никак. А това че се държиш свойски с мен, не означава абсолютно нищо, защото всеки тук може да се държи, както намери за добре. Разрешено е...;) И не ми досаждаш, напротив, уважавам всяко мнение в блога си, независимо дали е по темата или не.
И пак да кажа: За мен си само анонимна! Защото ти искаш да бъдеш такава и аз уважавам твоето желание. Както на всички други анонимни. Но не владея телепатията и нямам никаква представа кой кой е от вас. Сори!

с мъъъничко задълбаване, за "разкош" на коментарите. Затвърждаваме слепотата, но не охкаме...:))).
А и нямам твоята дарба с одухотворените рими, проза без ник, която обича.

че бях достатъчно ясен, Анонимна! И нямам какво повече да ти кажа.

ах, много си прав, за обръщането наопаки....ами аз, в интерес на истината...се обърнах, миналата година беше, ама така се обърнах наопаки, че свят ми се зави, а и дори за хората край мене...беше стресиращо обръщане...
но пък за мен е хубаво...защото намерих очите си. без очи сме зананикъде. и сега се радвам...че ги открих. това е, вярвам, първата стъпка, човек да открие очите си...после...следват още ..стъпка след стъпка...и така...животът върви...

поздрави за теб сега
и Любов да има
и успешен слънчев ден
нищо че е зима...

:)

Вasta, че когато се обръщаш наопаки, за да се вгледаш по-добре в себе си, редно е очите ти да останат налице, защото иначе ще придобиеш опака представа за себе си...;)))
Поздрави и за теб от мен!

тук ме хвана!
верно е, че съм станала опака, и то много, опака на света...на стандартите, на догмите и калъпите...които са общоприети...
аз затова и се казвам баста! сиреч край (е, и фамилното ми и ме съвпада, та още по-добре :)):)

повечето не могат да ме търпят такава - опака...ама аз се не давам! :):)
хайде да не те натоварвам вече с моите опакости :)

и фамилното сигурно са Бастъркопчева Бастисвамева...;)))
Не се давай, Вasta!

И породи едно въпросче, дали от хаоса в нас... или от грандиозното ни его? :) Учудвщо е как сме "слепи" за нечия любов...
Поздрави! Докосващ, както винаги е твоят стил!

Бастиянова!
но и това второто, което казваш, не звучи зле...пък и е достоверно - Бастисвамева :)))
благодаря и лека вечер!

"Първопричината
за хаоса /е/
във нас."

Ако приемем, че всеки от нас е една малка загадъчна Вселена, /метафорично!/ - то би трябвало да има подреденост в душите ни...
би трябвало, защото във Вселената няма ХАОС!!!

"скоростта" на кадъра, рисунката на думите и прожекцията пред...съвместими ли са в "По повод..."

нека да е бухал.:) Родът в случая (за мен) не беше от значение. От оперение на грабливи птици не разбирам. На мен ми стига едно перо, за да пиша.;)
Покрай тази птича дискусия, се сетих за един виц, който се разказва с подчертан грузински акцент. ;)
В една зоологическа градина грузинец - екскурзовод обяснява на група за скалния орел пред клетката му: Вот этА высокогорнЫЙ птица Арел. Живет вИсокО в гАрАх. ПитАется пАдалью!ДЭвушка, Атайди, может тебя съесть!
:)

Само да уточня за публиката, че "падаль" означава "мърша". )))

ни его е грандиозна пречка да видим дори хаоса в нас, Тini4, камо ли нещо друго, камо ли някой друг...;))) Оттук-нататък нищо вече не е учудващо, нали...;)
Поздрави и на теб, Тini4!

тука май! Ама мина денят на Йоан Кръстител, Вasta, тююю, язък...;)))
Лека вечер!

Да виждаме единствено и само себе си

http://compassion.blog.bg/viewpost.php?id=237038

когато мога да мина и без "е", аз си го спестявам, както правят всичките ми съграждани...;)))
Е, то анатомично погледнато и в нас няма хаос, симетрично ни са разположени всички органи и отвътре и отвън. Така че зависи от гледната точка, Фея...;) Никаква подреденост няма в разположението на звездите, хаотично разпръснати в нощното небе, ако ги наблюдаваме от нашата си планета. Може би някъде във Вселената има място, откъдето се вижда схемата на подреждане и на галактиките, и на мъглявините, че и на черните дупки, но...;)

по този твой въпрос, Анонимен. Трябва да питаме някой фотограф или кинооператор, знам ли...;)

Ами така се получава, когато не се чуваме какво приказваме...;)))
Ама какво перо, Княгиньо? Вкъщи имам от паун и от щраус. Я, си помисли пак!

всяко мнение, Сompassion, но лично аз не чета "задължителни четива за всички блогъри"...;) Все пак ти благодаря за линка!

дадох ти огледало, нищо повече

моето (перо) го намерих на една полянка, след като беше прелетяло ято унтимунтипунтифунчета и е едно такова ...Шарено Перо ;)

Sorry, Банда , не мога да не се изкашлям !!!
Ма тук е много весело!!!!
Има една супер яка приказка на Андерсен " Кой може да се съмнява в това ? ",
та и при теб е така, от едно малко паднало перце цели пет кокошки излизат :)))
Постваш един стих, а после от коментарите може да се гепнат поне 4-5 идеи да нови,
хаххаа , вярвай ми смея се с глас, ма за твоя сметка, добре че не сме на кръчма,
че соленко ще ти я види накрая келнера ;)р
Нали се сещаш , че цалата тази букворедица е с най -добри намерения :)*

понякога от изкривени мисли пропускат фокуса да хванат, след време снимката красива сама се проявява...
обичаме се с тебе, Краси, макар по- горе точка да постави, а името ми, сър е като птичи трели...:)))

че ще те разочаровам, Сompassion, но не съм суетен. Нито пък има какво да си гледам в огледалото...;)))

няма по-шарено перо от пауновото, ама ти най-добре си знаеш, Княгиньо...;))

си правиш сметката без кръчмаря, Аmetist, че да не ти излезе крива, сакън да речам...;)))
С какво беше постлан пътят към Ада, Банда...;)

кажеш, Анонимна.

Вечната истина аз търся тебе, ти търсиш друг. За това най-добре е взаимното оглеждане...тогава образите са красиви ...Поздрави за стиха! Хубав ден!

оглеждането, лесно, Тota, само си въртиш главата насам-натам като кон на празна ясла...;)) Вглеждането е зорно, вглежданетооооо!
Хубав да бъде и твоят ден, Тota!

приемам го като животоспасяваща необходимост.
Истината е че съм се чувствала най-щастлива, когато не съм била в равновесното положение, а в облаците, но там е пълно с илюзии, които често сами създаваме.

Вглеждане, съзиране, взиране и ... безвремее, избутващо хаоса в ъглите. Хе ! ))))

по пътя който си вървиме
реших целувка да ти подаря
такава съм плени ме./.....

ако съм те вдъхновил, Аnan...;)

щом е необходимост, значи си струва, Кasnaprolet9999...;)
В един апокриф се твърди, че ангелите отглеждали в облаците илюзиите и ги дарявали на хората под формата на цветя. Вероятно защото те изтрайват толкова, колкото току-що откъснати цветя.

Рalisandar, е неделима част от хаоса. И за да въведе някакъв що-годе ред, човекът е измислил часовника...;))

кажеш, Анонимна.

Краси един афоризъм ако позволиш?

"Добрият писател се страхува ,че няма да бъде разбран ,лошият се опасява ,че ще бъде разбран"

Кротки .Е
Хубав стих както винаги!
Благодаря ти!

който не е понесъл поне малко паунска шаренийка в душицата си, или лъже или му предстои ;)

твоя коментар, Илиана, предлагам една нашенска пословица: "Който го е страх от мечки да не ходи в гората." Прибавям и възклицанието на Аристофан: "Какви времена настанаха, всички пишат - никой не чете!"
;)))

често, Елеонора, но не в душата, а с ръцете си. Просто отвреме-навреме събирам опадалите пера на пауните и ги понасям към стаята на шефа...;)))

поздрави и на теб, Deva! ;)

Много си прав!:))))))

съботен ден, Илиана!

Когато се оглеждаш
в нечии очи,
друг някой някъде
оглежда се
във твоите.

Защо "някой някъде"? Ако се оглеждаш в очите му е точно срещу теб. Освен, ако не е в нета, но тогава се оглеждаш не в очите му, а в твоята илюзия за неговите очи ... :)

в които се оглеждам. защото в очите ми хората изглеждат красиви.

на душите ни ,в тях можеш да видиш всичко и да го усетиш

че не всичко в изкуството трябва да се разбира буквално, Тera! Буквалният прочит влиза в противоречие с образното мислене и сметките не излизат...;)))
"Когато пеперудата размаха крилца в единия край на земята, на другия край се раждат урагани." И е напълно възможно...;)

всяка жена е принцеса, Rummi! Но живеем в патриархален свят...

Анонимен, ако можеш...;)

в пълнолунната вечер вън ми спомня една друга нощ, само че, пролетно-лятна, ухаеща на теб и очитети...
бяха с този светло-сребрист блясък като снега в момента на вън...
Краси, съжалявам, ако засягам някоя от блогерките, а и не само, около теб...обич сме си...не ти и напомням...дописами се и на...***

кажеш, Анонимна.

повече в теб...аз ще продължа да те чувтвам като обич, а ти...не ти е ангажимент, карай според налягането на въздушните маси в теб...:)
Всичко си е на място...както кажеш, Краси.

коментар, Анонимна.

Човек се ражда сам.И търси непрекъснато себе си.А,признай,че това е доста трудно.....Защо да не се поогледаме в "чуждото" огледало,дакато "то" се оглежда в нашето.....:)....
Хаос?.....нормално е - стига да има някакви бушуващи мисли и усещания-----След него идва и спокойното море,в което можеш да се огледаш....:):):):):)

мигновено, когато намериш очите си оглеждайки се не в нечии, а в точните очи!
Но, това е трудно и в повечето случаи сме или късогледи или далекогледи!:)

че живееш със себе си през целия си живот, признавам, голям зор е да се намериш, Пипилота...;))) Шегувам се! Всъщност, намирането става точно в чуждите очи, тъй като неслучайно е казано: "Отстрани се вижда по-добре", а и ние виждаме най-трудно собствените си недостатъци.

Енджей! Но и най-точните очи също са нечии, нали...;))

По-скоро те иронизирах, че се беше хванал за две приказки при мене и спорихме два дена. А това важи не само за изкуството:
"Буквалният прочит влиза в противоречие с образното мислене и сметките не излизат...;)))
"Когато пеперудата размаха крилца в единия край на земята, на другия край се раждат урагани." И е напълно възможно...;)"

Сам си отговаряш ... :)

сам да си отговарям, това ще означава, че санитарите са ми нахлузили усмирителната риза и ме влачат към линейката, която ще ме отведе в един по-добър свят, където всеки е сам за себе си, а всички заедно - под лекарско наблюдение...;))) Смея да те уверя, че не съм я докарал до там, де обикновено ни докарват в ритъма на песента: "Носят ме, мамо, влачат ме" и предварително инжектирани за всеки случай. А в настоящия случай, Тera, аз съм си у дома и даже на домашно лечение не съм, понеже се намирам в добро здраве, поне докато все още не са ме намерили санитарите...;)))
Моля да бъда извинен за невежеството си, но когато започваш коментара си под номер 60 с "Не разбрах!" и го завършваш с изразяване на собствена позиция, аз не съзирам тук никаква ирония. Дори помен няма от нея, както добре се вижда. А що се отнася до намека ти, че влизаш да коментираш в моя блог с намерението да ме иронизираш, заради коментарите ми при теб, извинявай още веднъж, ама това е много инфантилно като подход. Още повече че целият твой постинг е базиран точно върху тези, споменати от теб по-горе "две приказки": кауза и пари. Даже в заглавието ти я има едната "приказка"...;)
Никъде не съм казал, че цитираните от тебе мои думи важат само за изкуството. Но преди всичко и най-вече...
И един чисто приятелски съвет, Тera, ще си позволя накрая. Когато коментираш или отговаряш на коментари, не повтаряй папагалски чуждите думи, ползвай свои. С "Чужда пита помен да правиш" в подобни случаи е крайно неуместно. А и досадно. Защото като те чета под номер 74, все едно чета себе си. Това вече съм ти го казал на теб, а ти нищо не си отвърнала, превръщайки се в ехо на моето слово...;)
Ако си стигнала дотук, благодаря ти за вниманието и за времето, което ми отдели, Тera!
И от мен да го знаеш: Разбирането, както и неразбирането, са неделима част от общуването помежду ни.

Пошегувах се, use your sense of humour ... :) :)

ядосвам ли се, Тera? Ядосаните трият коментари...;)
Преведи ми, моля те, чуждоземския израз, че в часовете по английски имах две задължения: основно, да поливам фикуса и допълнително, да науча говоримо числата от 1 до 10. За два семестъра фикусът порасна с 12 сантиметра, аз стигнах до 5, а госпожа Чамурлийска ми писа четворка...;)))

е написан този стих. Така и не разбрах след 77 коментара.
Аз също коментирах, но явно е било по времето на размириците в този блог и моя коментар изчезна. Няма да го повтарям, щото работите са отишли доста на далеч, но държа да ти кажа, че адски се забавлявам четейки коментарите на другите, а особено твоите :)))))
Особено 77. Оценявам го по достойнство, можеш да се грижиш за цвете - значи можеш да се грижиш и за други неща ;), успял си с малко усилие да постигнеш завидни резултати - все пак не познавам друг човек за броене до 5 да са му писали четворка хахахахааааааа (с изключение на мен, но в моя случай беше обратно, толкова много знаех, че ме помолиха да не смущавам часовете и ме освободиха за да не ми е досадно)
С една дума: Поздравления! :)

Чамурлийска, по-малко от 4 не пишеше, но в моя случай аха-аха да изневери на принципите си, Деска...;)))