То е
като да валсираш
по перилата
на мост
и някой
да те държи за ръката,
докато с другата
балансираш.
А отдолу
да се пени водата
с безбройни водовъртежи
и да чуваш
как някой ти казва
да не поглеждаш
нататък,
че е опасно за тебе.
То е така,
додето
мостът прегърне
брега,
а под краката си
ти усетиш
стабилната
твърда земя
и тогава да се обърнеш
към този някой
до тебе,
намирайки празнота...
Изпълнена
със съмнение,
че всичко
е само временно.
Временно
като мост над река.


http://www.youtube.com/watch?v=n39_tUUwfp0

Съмнението поддържа равновесието на мисълта.

Харесва ми идеята мостът да прегърне брега. Обратното е на онова, което се очаква - брегът да прегърне, даже да погълне моста:))) Но иначе как ще се подчертае опаснотта, която е в центъра на твоята поетична композиция.

празнота е твърдата почва,
когато последните липсват.
http://www.youtube.com/watch?v=D7ZDho7PalA

конструкции, макар и различни, много повече приличат на протегнати ръце, отколкото бреговете, Izvorche. А и точно те са свързващото звено между двата бряга, а не обратното...;)

гледна точка, самите вълни имат нужда от изчистване, Монна...;)
Благодаря ти за линка!

в коментара ти най-вероятно са чувствата, Анонимен. Но нито от граматична, нито от емоционална гледна точка, те са последни. Обратното е, Анонимен...;))

Не мога, а и не искам да се опитвам да се изразявам поетично, като в по-горните коментари. На мен този стих ми навява студ и тъга, страх от самотата. Твоята поезия ме развълнува дълбоко отново. Благодаря за тангото, великолепно е!

Днес като мина моста госпожицата ме заряза... Поогледах се, под моста и на моста хвърчат коли и хванах гората. Обичам дърветата и ще пиша за тях. Аман от гопожици, които само чакат да ги преведем през моста.

не искам да преминавам през несигурни мостове, полета е по-красив и удовлетворяващ:)

Почувствах нещата със сърцето на преминалия през зловещата бездна танцьор и питам " Защо със съмнение......." Съмнение в какво и защо? Дали въпросът, който поставяш не е "Как ни променя едно изпитание? Променяме се като се връщаме към себе си или сме наново родени и други?"
За мен едно изпитание те променя, но не много, по скоро може да те върне към себе си или ти помага да израстеш, ако си малък;) Защо очите на човека, който ти е помогнал да са изпълнени с празнота? Нима той е виждал нещо друго в теб? Не разбирам? Бих предложила едно танго, но не върху перилата!;)
Поздрави,henzelski!

Да се танцува Танго необходимо условие е взаимността между две страни / 'два бряга' /, тази, в която искаш да 'видиш празнотата' и да се слееш с нея и тази, която винаги е съшита за теб, собствената ти сянка,тя никога не би те предала, но и е до 'болка' вплетена със същността ти, така че ползата да се себепознаваш танцувайки по разтягането на акордите в страстен ритъм се оказва безсмислена , затова трябва мост :)......, когато тръгнеш по ръба на мелодията, отвеждането в света на 'танца' би станал само ако се довериш на 'ръката, която те държи' ... прибавяш по стъпка , но и отнемаш, за да не се наруши баланса ... Винаги има доза съмнение, то е за преодоляването, инак достоверността не би съществувала, а мигът би бил поредната заучена реплика, от да речем нелеп театър :)
'Валсирането' по моста е изкуство, отдаващо се на малцина, явно не всеки намира в 'танца' условието за баланс и хармония, любов, дори първичност и страст.. .
Аssisin's Tango е едно от най трудните , но и най - красиви, поради изкусността, приплъзването на малки стъпки , бавно, грациозно, до изтощителност, а в един момент рязко се разчупва, сякаш късове камъни се разсичат, при това на финала, когато 'танцьорите' вече са изморени и няма начин, трябва да се преодолеят,/ това е най- красивия момент /,събират все пак останалите капки доверие и се изцеждат в последния акорд , за да изтекат под моста като водата , която после никога не се завръща същата,
но и не спира да тече, сливайки се с ' необятността' ... ;)

Всъщност, това са само нахвърляни думи, асоциативно ...
Както винаги, ме действаш с букворедиците си яко !!!
А и не мога да скрия, пританцува ми се ! :))))

Dessykg, ми беше изпратено, придружено от едно-единствено изречение. Линкът беше вплетен в кратичкия текст така, че всъщност го разполовяваше.
.......................................................................
http://www.youtube.com/watch?v=n39_tUUwfp0
.......................................................................

Ето как изглежда изпратеното ми послание, Dessykg. И върху тази графика, която ме очарова, върху казаното в писмото, чутото в музиката, видяното в клипа и представата ми за танго е написано стихотворението.

или не чакат и точно нас ли чакат, кой да ти каже, адаш...;)) По-важното е, че госпожиците правят това мило и очарователно, превръщайки едно най-обикновено чакане в романтично очакване, а нас - в кавалери...;)

не просто минава през моста, Еnjoy6, а валсира по перилата...;) Което е танцуващ полет над бездната между небето и водата.

идва чак когато "танцьорката" е стъпила на земята, Кundalini. Едва тогава се обръща към онзи някой, бил до нея на моста, и намира празнота... Няма го! Дали защото вече е излишен? А дали изобщо го е имало? И не е ли той сътворен от въображението и, за да бъде по-сигурна, докато валсира по перилата на моста? Все въпроси без отговор, пораждащи съмненията.
А що се отнася до изпитанията, сещам се за една повест със заглавие "Изпитание на верността". И се питам дали тук то не е точно това... Ама няма кой да ми каже...;)

през цялото време не спираш да танцуваш в коментара си, Аmetist...;))

От думите ти за съмнението излиза, че "танцьорката" привижда въображаем партньор, което е вероятно, но от друга страна, ако съществува този някой, той да не би да съжалява, че танцьорката не е полетяла в бездната;)))
Четейки описанието на ametist си казах "Ей това е да усещаш музиката с душата си. Това е танцьор! "
После исках да те попитам за автора на "Изпитание на верността", но си казах дали е подходяща за простата ми тиква и не е ли време да избягам за малко от думите и да се отдам на музиката и танците;) И в случай, че не успея със стъпките и ритъма на Assassin's Tango(много е страстно за възрастт ми;), ще се хвана с български народни танци, казват, че там натоварването е по-малко от разтоварването;)))

Мммм...
Философска поезия. Раждаме се сами, живеем сами, умираме сами, НО! онези, които чувстваме до себе си, движейки се по парапета ни помагат в баланса, а и... не си е работа да танцуваш танго сам.
толкова мислих.
друг път повече.
Благодаря!

не излиза от думите ми, Кundalini...;)) По-горе просто представих един прочит на стихотворението, който не претендира нито да е верен, още по-малко пък меродавен...;) Онзи някой що да съжалява? Направо си я бутва в бездната и си спестява съжаленията...;)))
Онази книга е от детството ми и единственото, което смътно помня за автора е, че май беше руснак.

не си е работа да танцуваш сам, пък било то и по перилата на моста, Nellka...;))
Очаквайки с нетърпение следващия път, ти благодаря и за днешния път!

" Онзи някой що да съжалява? Направо си я бутва в бездната и си спестява съжаленията...;))) "

http://www.youtube.com/watch?v=pHO5KWIMZUo

Поздрав за аферата ' Бездна ' :)))

да е афера? По начало българинът си е пестелив...;)))

Добро Утро, Хензел !

Харесва ми думичката ;) ... пасва ми на ' Бездна' ,
освен това щом ще Я бута в нея, то по презумция се приема, че предварително е разчел стъпките , траекторията на ' Валсирането ' , за да може в удобен за Него момент да я метне през перилото ;)
Преди всичко Българинът е пресметлив ;)р

http://www.youtube.com/watch?v=tIeZgH_vDRs&feature

и нежно!!! поздрави! :)

за неможещите нито да плуват, нито да смятат
бездната в черното око на "дявол" спасителен пояс става, към бряг с обърнат ритъм на танца
http://www.youtube.com/watch?v=EoRkYni7-qA&feature=related

този номер с бутането тръгна от коментара на Кundalini, а иначе в стихотворението няма нищо по темата "Ти ли ме бутна или аз сам паднах"...;)))
Преди всичко българинът е пич!

и горещи поздрави за теб, Stasja! ;)

още един се присъедини към махленската седянка! Че отде пък Анонимни в махалата, кат' всички се знаем тука...;))
А за можещите да плуват и смятат като тебе, Анонимен, бездната каква става? Кажи ни овреме, докато се учим да плуваме и смятаме, за да си знаем к'во ни чака, Спасителю наш...;))

ще трябва да сменяш ДЪРВОрезбата на стихото...
ама ти си на ясно :)..., от коментара личи "миролюбието" ти към жените :))).
Стиха е толкова фин, коментирах на темата "разводняване на изразителност в полемика".

"Преди всичко българинът е " Пич !
Така е , не мога да не се съглася с теб :)

Топъл и уютен ден , Хензел ! *)

http://www.youtube.com/watch?v=dcUFiULhGrI

с двата си коментара тук ставаш Почетен Председател на седянката, Анонимен! Царевица има за лющене, колкото искаш...;)))
Изразих ли се достатъчно полемично? ;)

те съгласните са повече, Аметист, даже и в азбуката...;) Та и ти кат' тях, де! ;))
При мен денят е мъглив, дано при тебе не е!

благодарско за което...бе не ми върви да ти лепна и аз една целувка :)))

като не ти върви, лепни я на някой друг/друга...;)) Целувките, прегръдките и усмивките са нужни всекиму, Анонимен, че то иначе животът ни предоставя твърде малко поводи за радост.

Ако сред коментаторите някой се чувства застрашен да "лети" в бездната тук е мястото да се ЗАСТРАХОВА- ПРИ НАС!;)))))
Кои сме НИЕ?
Най-добрите!;)

От гледна точка на вечността всичко е временно, а дали самата вечност не е временна?!
Ако нямахме определения, нямаше моста да прегърне брега....и нямаше да знаем какво е усещането да си над реката!
Поздрави!

внимателен, Анонимен...;) Че и от реклама разбираш...;))

гледната точка на вечността, едва когато се слея с нея, Нera.
Само с определения не става, трябва и любов...;)
Добро утро, Нera!

Всички желаем това сливане ;)

че всички го желаем, Нera. Аз например, хич!
По-горе имах предвид Вечните ловни полета, както поетично се изразяват индианците...;)

за кои индианци говориш..........., както и да е!

Хубав ден :)

североамериканските, Нera...;)
Хубав ден и за теб!

Някой ден ще ти разкажа за тях ;)

им е малко странна и много загадъчна.

такава полемика Краси ,това е сигурен белег ,че пишеш интересно!:)
Поздрави за хубавия стих!
Бързам да изпратя и пожелания за усмихнат ден ! Приеми и няколко усмивки от мен!:)

също като езика им......

не е лесно да се рееш из необозримото...но то ми е любимото...донесох ви информация (най-важното за взимане на правилно решение и управление на ...каквото там управляваме...) Идвам и що да видя...искаш цялата махала да управляваш, а те орел, рак и щука...я, се разходи из басните... :))) Там отдавна са намерили и смешното и тъжното в това управление. Нали знаеш, че аз не отдавна те познавам и още ти се любувам и радвам като на "нова играчка" ...хубаво пишеш...какво да кажа...сигурно ще ми станеш като "любима играчка"...ще те обичам.

да им е интересно на четящите тук, много от които са и пишещи, а по-малкото рисуващи...;))
А денят ми наистина беше усмихнат, макар и малко сърдит в началото, Илиана...;)

поезията се пише с език, Нera...;)))

Никой не е в състояние да управлява махалата, Сompassion, нито пък някой тук, а и където и да е другаде, се е натискал да го прави...;) Махалата не е лъжица за всяка уста, черпак е!

точно това имах предвид ;)

всички сме разбирачи...;)

Ако не им е интересно и на едните и на другите ,защо ще идват?:))))
Пожелавам ти днешния ден да е такъв като вчерашния от самото начало!:)

и за теб, Илиана!

За кой ли път разбирам за сигурността и спокойствието на самотата ...

Rotazia, няма нищо сигурно! И самотата е временно явление...;)

Гарантираш ли го , хахаха , обещаваш ли го , делиш ли с мен последната глътка надежда ...

това да ти свърши работа: http://henzelski.blog.bg/viewpost.php?id=174096
И лека вечер, Rotazia!

"че всичко
е само временно.
Временно
като мост над река."
Страхотно си го написал, преживял си го, може би. Едва когато човек го преживее, това временно вдъхване на въздух - животът! - тогава проглежда и вижда колко дребни са проблемите ни, колко дребнави сме и как пилеем ценните мигове...

не е достатъчно само да го преживееш, Sofiya, трябва и да го осмислиш, ако можеш, пък и ако ти стане интересно, да го направиш и за другите такова...;) Нищо чудно и да съм успял, макар и донякъде, защото само в отвъдното няма "донякъде".
Май играта на думи ми се удава повече, отколкото поезията, ама нейсе...;)))