Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
17.11.2008 09:55 -
Пътят
Самотното и отегчено от сивата си пелена небе се спускаше толкова ниско над земята, сякаш искаше да се срасне с нея. Усетил този небесен стремеж, конят вдигаше отвреме-навреме глава и процвилваше в очакване да се разтворят райските порти, а отгоре да рукнат различни благини като за кон. Вместо това плисна най-обикновен дъжд. Набедената за катафалка каруца започна да затъва в калта още по-дълбоко, отколкото преди дъжда. Осеяният с бабуни, ровини и локви път помагаше на ковчега да се лашка заедно с каруцата, а на неколцината опечалени - да псуват и проклинат мислено заедно с коня.
На мъртвите им завиждат за какво ли не. Може би количеството на тази завист или по-скоро умението тя да бъде съсредоточена върху един-единствен мъртвец трасира неговия път към възкресението. В случая всичко живо завиждаше на покойника, че само той е на сухо. И просто нямаше как покоят му да не бъде смутен. Най-вече заради страхотното лашкане насам-натам, което можеше да разбие дори завистта, но тя пазеше равновесие, балансирайки между капките. Като същевременно ги насочваше през пролуките към вътрешността на ковчега. И те започнаха да се процеждат една подир друга точно върху восъчно-жълтия нос на мъртвеца. Още след третата той усети, че вечността не е толкова вечна. Отвори очи и нищо не видя. Но пък за компенсация чу мислените клетви и пустосвания на своите опечалени роднини и всичко разбра. Което означаваше, че не е оживял съвсем. Но пък там някъде между смъртта и живота полумъртвецът можеше да направи най-вярната равносметка, защото се намираше на възможно най-точното място за равносметки…
Като жив принадлежеше към изгубеното поколение. Същото, за което се грижеха всички останали поколения. Грижеха се да останат спомените, отчетите и преписките за тяхната грижовност. И те оставаха. А изгубеното поколение се губеше по широкия свят, докато загрижените за него подготвяха следващото, обречено на изгубване.
Такава е формулата на възхода: Изгубените поколения се губят по пътя, затъват и потъват, за да останат читави грижовниците. Потвърдил го е Ханс Кристиян Андерсен: ”Позлатата се изтрива, свинската кожа остава…”
Полумъртвецът се сепна. Появата на Андерсен в неговата равносметка го разнежи, което определено беше малка крачка към оживяването. Но кръвта си стоеше замръзнала в жилите, сърцето не биеше, тялото му оставаше сковано, дори главоболие нямаше.
Не помнеше края си. Беше дошъл внезапно, както при повечето от неговото поколение. А сега май му предстоеше да си тръгне обратно. Той не знаеше къде отива краят, след като веднъж вече е дошъл. Вероятно някой го отнася в края на краищата и го оставя там самотен и тъжен като войник на съдбата…
Спомни си тази песен и тихо си я заподсвирква, установявайки, че го може. Значи имаше надежда. Присъствието на надеждата в мислите му раздвижи кръвта и накара сърцето да затупти отново. Имаше шансове за неговото изгубено поколение. Просто трябваше да повярва, че не всичко е загубено. Вярата разкова тялото и отприщи емоциите, преди бившият мъртвец да си помисли за любовта. Тя от своя страна освети отвътре ковчега и заедно със светлината мъжът пое първата глътка въздух. След втората мощно отхвърли капака, скочи от каруцата, разбута смаяните роднини и с бързи крачки пое към дома си и бъдещето...
В някои особено светли нощи по пълнолуние закъснели пътници виждаха приведен силует на мъж, който с огромно търпение и упорство подравняваше стария път към гробището.
На мъртвите им завиждат за какво ли не. Може би количеството на тази завист или по-скоро умението тя да бъде съсредоточена върху един-единствен мъртвец трасира неговия път към възкресението. В случая всичко живо завиждаше на покойника, че само той е на сухо. И просто нямаше как покоят му да не бъде смутен. Най-вече заради страхотното лашкане насам-натам, което можеше да разбие дори завистта, но тя пазеше равновесие, балансирайки между капките. Като същевременно ги насочваше през пролуките към вътрешността на ковчега. И те започнаха да се процеждат една подир друга точно върху восъчно-жълтия нос на мъртвеца. Още след третата той усети, че вечността не е толкова вечна. Отвори очи и нищо не видя. Но пък за компенсация чу мислените клетви и пустосвания на своите опечалени роднини и всичко разбра. Което означаваше, че не е оживял съвсем. Но пък там някъде между смъртта и живота полумъртвецът можеше да направи най-вярната равносметка, защото се намираше на възможно най-точното място за равносметки…
Като жив принадлежеше към изгубеното поколение. Същото, за което се грижеха всички останали поколения. Грижеха се да останат спомените, отчетите и преписките за тяхната грижовност. И те оставаха. А изгубеното поколение се губеше по широкия свят, докато загрижените за него подготвяха следващото, обречено на изгубване.
Такава е формулата на възхода: Изгубените поколения се губят по пътя, затъват и потъват, за да останат читави грижовниците. Потвърдил го е Ханс Кристиян Андерсен: ”Позлатата се изтрива, свинската кожа остава…”
Полумъртвецът се сепна. Появата на Андерсен в неговата равносметка го разнежи, което определено беше малка крачка към оживяването. Но кръвта си стоеше замръзнала в жилите, сърцето не биеше, тялото му оставаше сковано, дори главоболие нямаше.
Не помнеше края си. Беше дошъл внезапно, както при повечето от неговото поколение. А сега май му предстоеше да си тръгне обратно. Той не знаеше къде отива краят, след като веднъж вече е дошъл. Вероятно някой го отнася в края на краищата и го оставя там самотен и тъжен като войник на съдбата…
Спомни си тази песен и тихо си я заподсвирква, установявайки, че го може. Значи имаше надежда. Присъствието на надеждата в мислите му раздвижи кръвта и накара сърцето да затупти отново. Имаше шансове за неговото изгубено поколение. Просто трябваше да повярва, че не всичко е загубено. Вярата разкова тялото и отприщи емоциите, преди бившият мъртвец да си помисли за любовта. Тя от своя страна освети отвътре ковчега и заедно със светлината мъжът пое първата глътка въздух. След втората мощно отхвърли капака, скочи от каруцата, разбута смаяните роднини и с бързи крачки пое към дома си и бъдещето...
В някои особено светли нощи по пълнолуние закъснели пътници виждаха приведен силует на мъж, който с огромно търпение и упорство подравняваше стария път към гробището.
но затова пък по изключителен начин излизаща в думите тук, тема за любовта и цялата поредица производни, които всъщност и придават неизменната изключителност...красив път.
цитирайТърся като това поколение, май търся, дали търся...
Знам истината е в пътя, май знам, дали знам...
Като стигнем до края на краищата дали ще сме тъжни
самотни и тъжни като войник на съдбата...
не вярвам, май не вярвам, не вярвам в края...
цитирайЗнам истината е в пътя, май знам, дали знам...
Като стигнем до края на краищата дали ще сме тъжни
самотни и тъжни като войник на съдбата...
не вярвам, май не вярвам, не вярвам в края...
Кръгът наистина няма краища-знаеш ли колко ги търсих?Тц,няма.
А сега тръгвам да търся причината:)))))
Приеми прегръдка!
цитирайА сега тръгвам да търся причината:)))))
Приеми прегръдка!
на покойника, че е на сухо, а той мъртвия да иска да усеща още...
Харесва ми замисъла ти.
Поздрави за търсенето!
цитирайХаресва ми замисъла ти.
Поздрави за търсенето!
Смятам, че темата за любовта тук дори символично не е застъпена, Swimin, но разбира се, това си е само мое мнение и нищо повече...;)
цитирайне вярваш в края, Сompassion, значи си непоправим оптимист...;)
цитирайне е в търсенето, скъпа, а в намирането! Както казва Козма Прутков в пълно противоречие с библията...;)
цитирайзамисълът, Аpka, а съвсем друго - изпълнението...;)
Поздрави и от мен!
цитирайПоздрави и от мен!
и в прозата те бива,но ми изглежда недовършен ... или не ... или да
цитирайме бива мен, Аrashi...;)))
цитирайтам някъде между смъртта и живота полумъртвецът можеше да направи най-вярната равносметка
...........................................................................
!!!
цитирай...........................................................................
!!!
много добра проза!
да подравним пътя... ами ако е прекалено равен няма ли да обречем на неживеене?!
цитирайда подравним пътя... ами ако е прекалено равен няма ли да обречем на неживеене?!
се намираше на най-точното място за равносметки, Deninosht...;))
цитирайЩе се обречем на невъзкръсване, доколкото разбирам...;))
цитирайконцентрирана завист и.... възкресение ???
цитирайda-"alfa" nivo...
pozdrav!:)
цитирайpozdrav!:)
Сiele? Не е ли логически обосновано...;)
цитирайи на теб, Deninosht!;)
цитирайКогато започнах да чета разказа усетих лека ирония,но после приключих с усещането за тъга и съзнанието за обреченост, въпреки надеждата.Затова смятам ,че и така си завършил разказа -тъжно !
Доста интересен разказ !Написан блестящо!
Приеми сърдечни поздрави и от мен
цитирайДоста интересен разказ !Написан блестящо!
Приеми сърдечни поздрави и от мен
да му придам гротескно звучене, ала не знам дали се е получило, Илияна.
цитирайчувството е смесено има и отчаяние има и черна утеха.
Все пак бих добавила: Милост за живите!
цитирайВсе пак бих добавила: Милост за живите!
едно от определенията за гротеска е "тъжна сатира с привкус на песимизъм". Не мога да кажа доколко "Пътят" се вмества в това определение, но се надявам поне да е донякъде...;)
цитирайти за гротеска:"тъжна сатира с привкус на песимизъм".
Затова коментирах в същия стил, че разбирам, но не вярвам. Оптимистите вярват henzelski ... Аз съм реалист, който НЕ вярва в края и търси доказателства... Като оптимист по рождение (стрелец) ВЯРВАМ, че ще ги намеря...ха-ха-ха..
Харесвам те като опонент!!!
цитирайЗатова коментирах в същия стил, че разбирам, но не вярвам. Оптимистите вярват henzelski ... Аз съм реалист, който НЕ вярва в края и търси доказателства... Като оптимист по рождение (стрелец) ВЯРВАМ, че ще ги намеря...ха-ха-ха..
Харесвам те като опонент!!!
то и аз дип не вярвам в "Приказките на Шехерезада", ама си ги чета и даже разбирам...;))
Няма никакво значение какъв човек си, Сompassion, когато четеш някакъв текст, а дали той ти харесва или не. От друга страна, самият текст, ако е достатъчно добър, може поне за малко да те направи песимист, оптимист, скептик, стоик и прочее, независимо какъв си "по рождение"...;)
цитирайНяма никакво значение какъв човек си, Сompassion, когато четеш някакъв текст, а дали той ти харесва или не. От друга страна, самият текст, ако е достатъчно добър, може поне за малко да те направи песимист, оптимист, скептик, стоик и прочее, независимо какъв си "по рождение"...;)
карма е и дори за моментните състояния, винаги е важно КОЙ СИ (!) под влияние на един и същи (добър или не) текст някой става оптимист, а друг песимист (за малко).
цитирайако текстът не е достатъчно добър, някой просто може да не го прочете и той няма да му повлияе по никакъв начин...;) Независимо кой е този някой и каква карма има.
цитирайХайде , една шестица и от мен !
цитирайда пораснеш, Rotazia...;)) Благодаря ти!
цитирай