Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.11.2008 09:55 - Пътят
Автор: henzelski Категория: Изкуство   
Прочетен: 6205 Коментари: 28 Гласове:
1



Самотното и отегчено от сивата си пелена небе се спускаше толкова ниско над земята, сякаш искаше да се срасне с нея. Усетил този небесен стремеж, конят вдигаше отвреме-навреме глава и процвилваше в очакване да се разтворят райските порти, а отгоре да рукнат различни благини като за кон. Вместо това  плисна най-обикновен дъжд. Набедената за катафалка каруца започна да затъва в калта още по-дълбоко, отколкото преди дъжда. Осеяният с бабуни, ровини и локви път помагаше на ковчега да се лашка заедно с каруцата, а на неколцината опечалени - да псуват и проклинат мислено заедно с коня.
На мъртвите им завиждат за какво ли не. Може би количеството на тази завист или по-скоро умението тя да бъде съсредоточена върху един-единствен мъртвец трасира неговия път  към възкресението. В случая всичко живо завиждаше на покойника, че само той е на сухо. И просто нямаше как покоят му да не бъде смутен. Най-вече заради страхотното лашкане насам-натам, което можеше да разбие дори завистта, но тя пазеше равновесие, балансирайки между капките. Като същевременно ги насочваше през пролуките към вътрешността на ковчега. И те започнаха да се процеждат една подир друга точно върху восъчно-жълтия нос на мъртвеца. Още след третата той усети, че вечността не е толкова вечна. Отвори очи и нищо не видя. Но пък за компенсация чу мислените клетви и пустосвания на своите опечалени роднини и всичко разбра. Което означаваше, че не е оживял съвсем. Но пък там някъде между смъртта и живота полумъртвецът можеше да направи най-вярната равносметка, защото се намираше на възможно най-точното място за равносметки…
Като жив принадлежеше към изгубеното поколение. Същото, за което се грижеха всички останали поколения. Грижеха се да останат спомените, отчетите и преписките за тяхната грижовност. И те оставаха. А изгубеното поколение се губеше по широкия свят, докато загрижените за него подготвяха следващото, обречено на изгубване.
Такава е формулата на възхода: Изгубените поколения се губят по пътя, затъват и потъват, за да останат читави грижовниците.  Потвърдил го е Ханс Кристиян Андерсен: ”Позлатата се изтрива, свинската кожа остава…”
Полумъртвецът се сепна. Появата на Андерсен в неговата равносметка го разнежи, което определено беше малка крачка към оживяването. Но кръвта си стоеше замръзнала в жилите, сърцето не биеше, тялото му оставаше сковано, дори главоболие нямаше.
Не помнеше края си. Беше дошъл внезапно, както при повечето от неговото поколение. А сега май му предстоеше да си тръгне обратно. Той не знаеше къде отива краят, след като веднъж вече е дошъл. Вероятно някой го отнася в края на краищата и го оставя там самотен и тъжен като войник на съдбата…
Спомни си тази песен и тихо си я заподсвирква, установявайки, че го може. Значи имаше надежда. Присъствието на надеждата в мислите му раздвижи кръвта и накара сърцето да затупти отново. Имаше шансове за неговото изгубено поколение. Просто трябваше да повярва, че не всичко е загубено. Вярата разкова тялото и отприщи емоциите, преди бившият мъртвец да си помисли за любовта. Тя от своя страна освети отвътре ковчега и заедно със светлината мъжът пое първата глътка въздух. След втората мощно отхвърли капака, скочи от каруцата, разбута смаяните  роднини и с бързи крачки пое към дома си и бъдещето...
В някои особено светли нощи по пълнолуние закъснели пътници виждаха приведен силует на мъж, който с огромно търпение и упорство подравняваше стария път към гробището.



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. swimin - Хм, преекспонирана,
17.11.2008 10:36
но затова пък по изключителен начин излизаща в думите тук, тема за любовта и цялата поредица производни, които всъщност и придават неизменната изключителност...красив път.
цитирай
2. compassion - Чета и разбирам, май разбирам, дали разбирам...
17.11.2008 13:50
Търся като това поколение, май търся, дали търся...
Знам истината е в пътя, май знам, дали знам...
Като стигнем до края на краищата дали ще сме тъжни
самотни и тъжни като войник на съдбата...
не вярвам, май не вярвам, не вярвам в края...

цитирай
3. svetaemoi - Ех,скъпи!
17.11.2008 14:27
Кръгът наистина няма краища-знаеш ли колко ги търсих?Тц,няма.
А сега тръгвам да търся причината:)))))
Приеми прегръдка!
цитирай
4. apka - Да завиждаш
17.11.2008 15:11
на покойника, че е на сухо, а той мъртвия да иска да усеща още...
Харесва ми замисъла ти.
Поздрави за търсенето!
цитирай
5. henzelski - Хм...;)
17.11.2008 17:27
Смятам, че темата за любовта тук дори символично не е застъпена, Swimin, но разбира се, това си е само мое мнение и нищо повече...;)
цитирай
6. henzelski - Ако
17.11.2008 17:31
не вярваш в края, Сompassion, значи си непоправим оптимист...;)
цитирай
7. henzelski - Истината
17.11.2008 17:33
не е в търсенето, скъпа, а в намирането! Както казва Козма Прутков в пълно противоречие с библията...;)
цитирай
8. henzelski - Едно е
17.11.2008 17:38
замисълът, Аpka, а съвсем друго - изпълнението...;)
Поздрави и от мен!
цитирай
9. arashi - Дам,интересно ...
17.11.2008 19:04
и в прозата те бива,но ми изглежда недовършен ... или не ... или да
цитирай
10. henzelski - В какво ли не
17.11.2008 19:53
ме бива мен, Аrashi...;)))
цитирай
11. deninosht - !:)
18.11.2008 09:26
там някъде между смъртта и живота полумъртвецът можеше да направи най-вярната равносметка
...........................................................................

!!!
цитирай
12. nellka - Гретелски!
18.11.2008 10:00
много добра проза!
да подравним пътя... ами ако е прекалено равен няма ли да обречем на неживеене?!

цитирай
13. henzelski - ...защото
18.11.2008 12:02
се намираше на най-точното място за равносметки, Deninosht...;))
цитирай
14. henzelski - Ъкъ, Nellka...;)
18.11.2008 12:04
Ще се обречем на невъзкръсване, доколкото разбирам...;))
цитирай
15. ciele - концентрирана завист и. . . . въз...
18.11.2008 12:30
концентрирана завист и.... възкресение ???
цитирай
16. deninosht - !:)
18.11.2008 12:44
da-"alfa" nivo...

pozdrav!:)
цитирай
17. henzelski - Какво чудно има,
18.11.2008 12:51
Сiele? Не е ли логически обосновано...;)
цитирай
18. henzelski - Поздрави
18.11.2008 12:53
и на теб, Deninosht!;)
цитирай
19. iliada - Краси !!!
18.11.2008 13:18
Когато започнах да чета разказа усетих лека ирония,но после приключих с усещането за тъга и съзнанието за обреченост, въпреки надеждата.Затова смятам ,че и така си завършил разказа -тъжно !
Доста интересен разказ !Написан блестящо!
Приеми сърдечни поздрави и от мен
цитирай
20. henzelski - Постарах се
18.11.2008 13:29
да му придам гротескно звучене, ала не знам дали се е получило, Илияна.
цитирай
21. enjoy6 - Не зная какво да пиша,
18.11.2008 16:37
чувството е смесено има и отчаяние има и черна утеха.
Все пак бих добавила: Милост за живите!
цитирай
22. henzelski - Енджей,
18.11.2008 16:44
едно от определенията за гротеска е "тъжна сатира с привкус на песимизъм". Не мога да кажа доколко "Пътят" се вмества в това определение, но се надявам поне да е донякъде...;)
цитирай
23. compassion - "Пътят" се вмества напълно в определението
18.11.2008 19:39
ти за гротеска:"тъжна сатира с привкус на песимизъм".
Затова коментирах в същия стил, че разбирам, но не вярвам. Оптимистите вярват henzelski ... Аз съм реалист, който НЕ вярва в края и търси доказателства... Като оптимист по рождение (стрелец) ВЯРВАМ, че ще ги намеря...ха-ха-ха..
Харесвам те като опонент!!!
цитирай
24. henzelski - Абе,
19.11.2008 13:46
то и аз дип не вярвам в "Приказките на Шехерезада", ама си ги чета и даже разбирам...;))
Няма никакво значение какъв човек си, Сompassion, когато четеш някакъв текст, а дали той ти харесва или не. От друга страна, самият текст, ако е достатъчно добър, може поне за малко да те направи песимист, оптимист, скептик, стоик и прочее, независимо какъв си "по рождение"...;)
цитирай
25. compassion - Ааааа, тая работа с раждането не е за подценяване
19.11.2008 14:29
карма е и дори за моментните състояния, винаги е важно КОЙ СИ (!) под влияние на един и същи (добър или не) текст някой става оптимист, а друг песимист (за малко).
цитирай
26. henzelski - Е,
19.11.2008 15:28
ако текстът не е достатъчно добър, някой просто може да не го прочете и той няма да му повлияе по никакъв начин...;) Независимо кой е този някой и каква карма има.
цитирай
27. rotazia - Хайде, една шестица и от мен !
29.11.2008 08:55
Хайде , една шестица и от мен !
цитирай
28. henzelski - Голяма
29.11.2008 11:39
да пораснеш, Rotazia...;)) Благодаря ти!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: henzelski
Категория: Изкуство
Прочетен: 4399798
Постинги: 392
Коментари: 17661
Гласове: 74434
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031