За залеза ми разкажи.
За този залез помежду ни.
Във който Аз,
във който Ти
ще бъдем
само две различни думи.

И разкажи ми, разкажи
как поляга слънцето
зад планината,
отразено в твоите коси,
как заглъхва светлината
и се дави
в моите сълзи.
Как се губят очертанията
на телата ни
и на душите,
как отстъпва мястото си
съзерцанието
на най-тъмното в очите.
Как се ражда стон
и писък дълъг
от невъзможност
да те преоткрия,
как от небето като камък
пада гълъб
и вълците във мен
как глухо вият.

За залеза ми разкажи,
за този помежду ни.
Където близостта
разтегля се в далечност.
Където любовта
е само дума...
А залезът
е само
вечност.

Макар и тъжно!

Забрави това...ела...
друга приказка ще ти разкажа,
там където в светлина
чувствата отново се възраждат.
Там където в дълбини
залезно догарящи пробиват
късчета от изгревни вълни
и непокорни нас заливат...

Но ако някога залезът
погълне ни и двама
тогава споменът люби...
щом друго вече няма...

http://www.youtube.com/watch?v=JbwPxEe4Xzk

за поетичния коментар, Мelsun!

ако ми беше превел и заглавието на коментара си, еша ти нямаше да има...;)))
Благодаря ти за линка, ама от мен да знаеш, че все още английският не е станал задължително изучаем. Пък и да стане, за мен е малко късно...;)

Скъпи,не е редно да надничаш в бъдещето!Още повече,когато всяка секунда в "сега"може да го промени.Това близнаците.....като шило в торба е,нали:))))А стиха е прекрасен!

Какво ли бих правил без тебе...;)))
Ми аз съм любопитен и няма как да не надничам отвреме-навреме ту в бъдещето, ту в миналото. Не мога да се опълча срещу природата си, нали разбираш...;) Всъщност, ти отдавна си ме проумяла! А "шило в торба не стои", за да не го грабне дядо Торбалан и отнесе вдън гори тилилейски, дет ко ши прай там горкото...;)))
Лека вечер, Скъпа! И ти благодаря за оценката...;)

обичам да те слушам!
Великолепна поезия Хензел!
Приятна вечер!

Чудесно е!

не мога да пея, уча се да разказвам...;)
Приятна вечер и на теб, Енджей!

вечер и за теб, Вobsun123!

поздрави и много усмивки...
освен залези има и изгреви....
светът се крепи на равновесието:))))

Колко музикално предаваш мислите си, henzelsk

залези и изгреви има и затъмнения, Letisi, слънчеви и лунни...;)) А светът се крепи върху раменете на уравновесения Атлас...;))
Усмивките ми за теб, Letisi!

музикален инвалид, Ddima, но поне откъм мислене го докарвам...;))
Добър да е денят ти, Ddima!

вечността,когато поискам... Поздрави за чувствения стих!:)

но тя ще си остане вечност, а ти ще си останеш ти...;)
Твоят коментар ми напомня за едно също толкова мъничко стихотворение на Стивън Крейн:

"Човекът извика към Вселената:
-- Хей, аз съм тук!
Вселената не му отговори."

Та така и с вечността, Галя...;))
Поздрави и на теб!

Интересна дискусия върху чувствени стихове за нещо неизбежно, може би?!

като изгревите
и не е задължително да спим след залез :)
Приказен! Чудесто стихотворение!

позволила такава фриволност!
В графа да те скътам?!
Стой си свободен!
Далече от скАла с
оценки без мисъл:))
Светът е забавен,
ясен,логичен:)
Без мен ще е скучен!
Отивам да си оТрежа плитките:)))))

хубав ден ти пожелавам, Injnina! Без може би...;))

може да бъде красива, Nellka, и то точно колкото залезите...;) Тоест, красотата не подбира...;)))
Чудесен да е денят ти, Nellka!

отивам да си сваля скалпа, Svetaemoi! За да сме си лика-прилика, скъпа...;)))

Спрете и двамата ,къде после ще денем тези трофеи ние бледоликите!:))))))))
Чудесни стихове и колко мнаго коментари -това просто е много добре !
Поздравления!:)

Прекрасни думи
редиш неспирно. И като струни
с най-нежния китарен звук
звънтят. Дано по-дълго
ни радва резонансът тук!

Благодаря за топлината : ) Усмивки от мен :)))

Поздравявам ви за прекрасната поезия! :)

Илиана? Ми ще си ги увесиш по прекрасните платна трофеите, та да им придадат и малко екзотика...;)))

за поетичния коментар, Veselushka!
Усмивки и от мен! ;)))

си мила, Svetlamila, и добронамерена също...;)

Остани си със скълпа ,един орлов нокът и малко пух или щраусови пера - пак ще се получи търсената екзотика,а ако не стане- ще дорисувам!:)))))))))

Нежно и красиво и привкуса на тъга не го прави по - малко вълнуващо...
Прекрасно за лека нощ!

Наистина съм поет от голяма величина. Даже мога да ти кажа точно колко е тази величина. Един метър и 98 сантиметра...;)))
Deva, ти комай си първата поетеса, която се ласкае от редакция на стиховете си. Обикновено е точно обратното, повярвай ми!
Редактирането на каквито и да било текстове никога не е означавало, че авторът не разбира от това, което пише. Така че не бързай да се обвързваш с изявления от вида: "Не разбирам от поезия хич май..." Щом си тук и си имала дързостта да публикуваш свои стихове, значи разбираш...и баста!
Р.S. Той, Кrassko, ги разбира тези работи...;)
Творчески почивни дни ти пожелавам, Deva!

Илиана, че след този твой коментар къде ли и да вървя...;)))

освен за лека нощ, то и за добро утро става, мисля си...;)
Добро да е утрото за теб, Тini4!

"ще си отида, защото не ме искате."
Болката

не те иска, Анонимен? Пробвай да се впишеш, де!
Усмивката

щом болката с усмивка ще се разкрасява (същото и аз й казах преди месец - радостта е най-сполучливия грим за болката). Сега да го приложим ли към теб henzelski това твърдение? Не, не мога...иде ми да заплача..."Където близостта
разтегля се в далечност" Не те познавам, но те чувствам близко...как можа да го кажеш толкова точно и красиво? Ти си мъдър поет или поетичен мъдрец. Целувам краят на робата ти....

Ми като не ме познаваш, да знаеш че Henzelski e Henzel със забравената парола...;))) А аз не знам дали е "точно и красиво", но пък поне изглежда логично, Сompassion. Залезът е слънцето, което си отива и затова "близостта разтегля се в далечност". С отиването от нещо или някого винаги е така...
Не, не съм това, което казваш, а просто Краси!

Като истински джентлмен.
Само даказа, че е вярно, че скромността краси човека, Краси.... и името ти е с намек за красота...
Поздрав, Руми

и заедно с тях една Лека вечер за тебе, Руми!

Очарована съм!

Между другото, много я обичаш тая вечност ;)

тя да не ме заобича скоро...;)

Няма, няма! Попитах шамана......;)

на шамана!...;)