Публикувам тук това стихотворение на покойния поет Петър Димитров, което е пуснато вместо коментар на мой текст в сайта Хулите. На мен то много ми допадна, а как ще е за вас, не знам.

Даскалът беше триъгълник,
с който нежни ръце чертаеха фигури.
- Ама че нежни ръце! – си казваше мислено даскалът.
- Ама че дървен триъгълник! – си казваше мислено нежното.

Даскалът беше пергел,
който окръжаваше цветето.
- Ама че хубаво цвете! – си казваше мислено даскалът.
- Какво се върти като шантав! – си казваше мислено нежното.

Даскалът беше учен,
който бе влюбен в звездата.
- Ама че чудна звезда! – си казваше мислено даскалът.
- Ама че скучен учен! – си казваше мислено нежното.

Даскалът беше смутен –
видя, че му свалят звездата.
- Ех, че досаден сваляч! – протестираше мислено даскалът.
- Ех, че божествено сваляне! – деградираше звездата
връз едно смачкано цвете...



Петър Димитров

brao kupi mu podarak!

Казано с малко - но много!
Мъдро!

Анонимен?

такива стихотворения, Glarus, затова и го публикувах тук.

triugulnika ili na daskalo kvo ot tova

Много хитро стихотворение!:)
Поздравление за удачния избор!:)))))

политиката ми епървата специалност , затова няма да се изказвам относно стихотворението. По между другото, забелязвам, че често не мога да разбера стихотворенията, защото в главата ми не звучи правилния ритъм, разбиращите от стихове да го запишат в аудио файл и да го поснат, за да можем да се насладим на правилната ритвика.
Ти би ли го направил хелзенски?

е за триъгълника, подаръкът ще е един, а за "даскало" - съвсем друг, Анонимен. Та тъй за квото...;)))

Който може да гледа - вижда! А който не може - зяпа!;)))
Удачният избор е на ник Темплиер от Хулите и аз съм и благодарен, че го е пуснала вместо коментар при мен.

не е нужно да го правя и мога да обясня защо.
Наличието на ритмика или така наречените стихотворни стъпки са почти задължителни в класическия стих от типа:

"Бяла спретната къщурка
с две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред."

В белия стих ритмиката почти не е задължителна, а в свободния, какъвто е и публикуваният тук, тя задължително отсъства. Също както и истината в твоята първа специалност - политиката, Баши...;)))

в това стихотворение липсва какъвто и да е ритъм.

и не бива да го има, Тlnet, както вече обясних на Баши...;))

Може би могат да измислят и друго название вместо стих. Стихът си е стих.
Да, колко важно е, какво ще покажем, а не какво сме.

че ако имаше някакъв ритъм, стихотворението щеше да е по разбираемо - то това е проблема и на политиката.
Хайде хелзински, моляте прочети го така както ти го чуваш, запиши го и го постни - мисля, че не само аз ще ти бъда благодарен за това. Нищо няма да ти коства

Стихът си е стих независимо от формата и съдържанието, независимо дали има ритъм или няма... С други думи, стихът е независим...;)

но аз не проумявам, защо ако има ритъм, едно стихотворение ще бъде по-разбираемо, отколкото ако няма. И как на теб, примерно, ти става ясно за какво иде реч в един прозаичен текст, където ритъмът отсъства тотално...;)
Едно от най-свестните стихотворения, които съм чел някога, е напълно лишено от ритъм както в оригинала, така и в превода от немски. То няма заглавие и звучи така:

"Децата
на шега замерят
жабите със камъни.
А жабите
наистина умират."

В оригинал графиката на стихотворението има форма на пирамида. Баши, надявам се, че си го разбрал, макар и да няма ритъм.

текстът на Петър Димитров е прекрасен. Влюбена съм в подобен род поезия. Тя е мъдра и изящна в същото време. Има финес и се носи като парфюм от красива жена.
НО съм три пъти по- очарована от твоята способност да кореспондираш с хората... Твоето търпение и добра воля (въпреки, че много добре улавяш провокативното), придружени с професионално подплатени аргументи, също поднесени по един много елегантен начин - ме карат да ти кажа - Поздравления! И сърдечна усмивка! :)) Удоволствие беше! :))

тя, моята работа, е същата като на магаретата, дето най-обичат да реват на мегдана, та всички да ги чуят и се възхитят на комуникативните им способности...;)))
Нямам нищо против провокациите, Fabula, стига те да не доведат до война. То добре че не сме на ивицата Газа...;)

смятам, че ритъма на един текст не е свойство на текста сам по себе си, а по-скоро му се придава от четящия. Ако той, не може да му придаде ритъм, то вероятно няма да може да го разбере. Всеки прочит на един текст (независимо проза или поезия) е свързан с определена ритмичност. Тази ритмичност може да не е постоянна дори и за един и същ човек, а да не говорим за останалите. Когато четящия не може да усети (или по-скоро да "вкара") ритъм текста става напълно неразбираем за него. В такива случай е добре да помоли някой друг да му го прочегте, за да чуе поне някаква ритмика, за която да се"захване". Ето затова отново те моля Хелзински - Прочети го така както ти го чуваш, запиши го и го постни. Или пък ако се срамуваш от гласа си или от начина си на изразяване помоли някой твой приятел или приятелка. Моляте - нищо няма да ти коства

ти ме разкри! Аз не само се срамувам от гласа си, а направо умирам от срам, защото глас не ми остана да те запознавам с моите виждания, то и очите ми изтекоха...;))) И в реалния свят начинът ми на изразяване е с езика на глухонемите...;) По презумпция, и във виртуала е така, но само ти го забеляза...;) Ето защо не мога нищо да прочета, както го чувам, понеже слух ми липсва по рождение. На приятелите и приятелките ми също, Баши, ми то нали, с каквито се събереш - такъв ставаш...;)))
Моля те, Баши, не ме моли повече, че ми се къса сърцето по подобие на гласните ми струни!

В спора се ражда истината , но понякога спора доста досажда ,а какво ражда не ми се мисли....!

Не разбирам от поезия ,прави само плахи опити да я опозная , любувам и се и стиха които си поместил намирам за много добър!
След като си" разкрит"
какво ти остава освен ШИРОКО ДА СЕ УСМИХНЕШ-ДНЕС Е ПРАЗНИК ЗА УСМИВКАТА !
Усмихнат ден желая !

имам една молба във връзка с празника на Усмивката...;) Нарисувай ми портрет на Йордан Хаджиев, какъвто го знаем и ти, и аз. За да е тук с всички нас, които го четем, познаваме и обичаме...;)
Хубав ден и за теб!

след като се изразяваш на езика на глухонемите, то тогава направи филмче как изграваш стихтворението. Сигурен съм, че чувствен човек като теб ще допринесе за красотота на това стихотворение.
Моля те хелзински, прести не ми останаха да изписвам тази молба, помогни ни за да разберем това стихотворение, така красиво както ти го разбираш. Дай ни малко от твоята красота!
Ако те е срам от лицето ти, то използвай въображението си за да ни го представиш. Въображението ти не може да е срамно

няма пък!...;)))

подобен род поезия......

Колко много е казана в стихотворението -без рима:)))))) А трябва ли да има рима???

Поздрави henzelski и лек ден!

и двамата знаем, че, какво трябва да има в едно стихотворение, решава авторът. И каквото е решил, това остава! Ти нямаш нужда от тези обяснения, Ddima, но Bashibozuk има...;)))
Лек ден и за тебе!

авторът решава какво ще има в едно стихотворение само докато го напише и обективизира, след това решаваща дума има читателя. Двойката "автор-читател" е Създателя на стихотворението. Единия без другия не може. Естествено можеш да ми възразиш, че едно стихотворение може никога да не бъде публикувано и да си остане само в листата на автора, но тогава докато го чете самият автор се превръща в читател.
Хайде хелзински, не се инати - покажи ни твоята интерпретация на това стихотворение!

но молбата навярно остава!Интересен е вуйчагата ,дано успея да предам неговия благ и артистичен нрав!Дано е достоверен , а за това ми трябва опит и да ми позира!Е нещо мога и да променя /да е с няколко години по-млад /Ако не е достоверен ,то поне да е хубав !)))))Някъде четох от един художник, който споделяше следното-"Всички приятели който нарисувах ,вече не са такива!":)))))) Та има си рискове!
Ще опитам все пак- търпение!

от коментарите, Илиана, търпелив съм съм си аз! Поне до следващия ми отговор...;))

да взема да те осиновя ли, що ли...;)))
"НЕ ЗЛОУПОТРЕБЯВАЙ С ТЪРПЕНИЕТО НИ, О, КАТИЛИНА!" ... Тази емблематична фраза неведнъж звучала в римския сенат. Каквото и да се обсъждало там, когато Катилина вземел думата, той казвал винаги едно и също: "Картаген трябва да бъде унищожен!" Всеки път едно и също, Баши. Оттогава е и сравнението "като изтъркана грамофонна плоча". / Томас Едисон е познавал отлично историята на древния Рим...;))) /
Колегите на Катилина неведнъж го призовавали да се осъзнае и престане да досажда, но той бил убеден, че е натоварен свише с мисия, която трябва да изпълни, и продължавал да злоупотребява с търпението им. Докато в един момент на сенаторите им писнало и...римските легиони изтрили Картаген от лицето на земята.
И тъй като този блог е моят, аз като същински администратор и прокуратор слагам край на твоите коментари с плахата надежда, че все още не сме омръзнали на аудиторията. И те предупреждавам, че всяко твое следващо изявление тук ще бъде изтривано, за да се запази надеждата...
Нали разбираш, Баши, още ми е жал за Картаген!

е много весело....пишман да стане човек,че написал нещо...............а иначе написаното е много хубаво и смислено...

от написаното се вижда, че и аз мисля така, Ivanita, но нека да е весело, лошо няма...;)))