Разсъмването
е точно
толкова сиво
като
здрачаването.
Когато те няма.
Посоката
е различна
само.
И глухо, и вяло
разсъмва
поредният ден -
неоцветен.
Когато те няма.
А сивото
цвят е като всички
останали,
но какво ми остава
на мен...
Когато те няма.
Модерен
е сивият цвят
тази есен.
Това ми остава.
Когато те няма.

се нанасят други цветове и така става красиво Краси! Това е техника не само в рисуването...:)))

преди деня
и след съня,
сънуване -
отдаването
моето за теб...
светло-синя гама
сивото разми...

http://www.youtube.com/watch?v=Ysxw7EON5xc

ми е позната, Али. Лошото е, че сивото има отвратителният навик да избива изпод всякакви други цветове, особено когато е вътре в мен.
Благодаря ти за подсещането все пак! Дано твоето разсъмване да е продължило с хубав ден...;)

светло-синьото
в очите ми се отрази.
От твоето попи
цвета на шоколада.
Но сивото не се разми,
уви!
Така ми се пада...;)

да го превеждам, но Червеното вино на Нийл Даймънд е добро за обяд, Аmetist. Само...

като сив дъжд
върху мене вали.
Не боли!
В сиво един мъж
пише тъги,
Вluebird...

на всички коментиращи за добронамереността!
Хубав ден и не в сиво...;)
Има и такива дни, но те отминават и други идват...

Преведи го по скоро , че на сивото най му пасва едно червено.....а виж виното сгрява чудесно и се получава прелестна комбинация , още повече , завъртяна в синя гама, която сивото размива...или мен ако питаш, просто една хубава песен без никакъв подтекст...само за настроение и поздрава....избери си ти :)))
Виненоухайните целувки се вписват перфектно в сивотата на
Кехлибарената есен !...обичам сивия цвят...любим ми е...до него каквото и да хвърлиш ...все блести ;-)))

То затова крадливите свраки все покрай сивото се навъртат, белким някой като тебе хвърли нещо там и то заблести, а те, хоп!-барват го на мига и дим да ги няма...;)))
Мноооооого ме усмихна, Аmetist! И като си помисля, че аметистът също блести, а пък сивото ти е любим цвят... Оглеждай се за крадливи свраки, ей! Да не те повлекат нанякъде, зер, апетитно парче си за тях...;)))

Днес стиха ти е тъжен.Много сиво каквото и да говори аmetist си е прекалено .
Аз не обичам сивия цвят,а тук няма и юанси,няма акцент.
Сивото е цвета на пепелта и мъглата.Внушава меланхолия и скука.В Франция е символ на полутраура, средновековните художници са рисували Христос със сива мантия ,когато ръководи Страшния съд.
Явно тази есен модата ще е тъжна , а това не ми харесва!
Хубава нощ , цветни сънища и още по -цветно утро желая !

Пожелавам ти да докоснеш дъгата :)

преди изгрева!

си е самата истина, Илиада, но надали дизайнерите намират сивото за тъжно. Вероятно в модната индустрия цветовете са само весели...;)
Лека вечер и хубава нощ за тебе!

да те докосне слънцето, Felisia! ;)

Еnjoy6, ние имаме две най-често употребявани думи за преди изгрева, които би трябвало да са синоними, но, според мен, зависи от гледната точка. "Разсъмване" и "развиделяване" са две различни неща. Едното е по-тъжно.

Потърси и виж гълъби, облечени в сиво.:)
Има ли по-топъл цвят?!
Поздрави!:(

Радвам се , че съм те развеселила , в крайна сметка целта оправда средствата ! Мисля , така трябва, вместо да се надприказваме в многознайност за цветовата гама и кой как я възприема , какво символизира и т.н., да открием и красотата в нея , за да можем после да я усетим в пълния й блясък и разкош, а не да я потапяме в квас...въпреки , че като се замисля, доста гот се получава един фенер, една мъгла, двама под светлината и прегърнати в полумрака ...мен ме кефи пък Илияда1, което предполагам е и само Илияда , няма лошо , нека не й харесва ...
Откровено да си призная защо всеки трябва да коментира какво ти е, при положение , че ти си знаеш...ми тъжен...ОК...ще ти мине, нали така...както си се отърква пясъка и тече времето...няма начин...утре ще е съвсем друго...даже дават го затопляне !!! :))))

p.s. http://www.youtube.com/watch?v=ptnnAx5uvM0&feature=related

В лунно изгревът облечен е
когато ти не си до мен
и търся думи неизречени
в листопадно сивия ми ден...

Очите ми в тъга облени
зареяни са в хоризонта
където гаснат птичи трели
погубени от мрачината на простора...

"А сивото
цвят е като всички
останали..."
Това май аз съм го казал в стихотворението си...;)
А ти погледни към небето, когато сиви облаци сиво въздишат в сиво пътуване без цел и посока, сумрачно-сиво настроение носещи и предаващи го на всеки, погледнал към тях...

на хоризонта, Аmetist!
Бъдещето е пред нас, ала ние сме след него...;)

В лунно изгревът облечен е,
а ти до мен си във златисто.
Аз пазя думи неизречени,
а чувствата, подобно листи
покриват те, за да запазят
очите ти с любов облени.
Във гълъбово-сиво е безкраят
и топло с теб потъваме във него.

Много е красиво твоето продължение!:)

Щом двама сме ще влеем цвят
от любовта в очите бликнала
и ще обагрим нежно този свят
в сивота окъпал дните ни...

Разбира се малко съм се поувлякла и явно досадила с разбора на цветовете и тяхното тълкуване ,но не мога да се извиня за съжаление с професионална деформация/ просто да забърквам бои ми е хоби!:)))
Няма съмнение обаче ,че и iliada и iliada 1 са мои блогове /може да се видят последните ми снимки и мисля ,че си приличам!:)))))))Смятам ,че има разлика в нещата които са публикуват в двата и ли поне се стремя доколкото ми е възможно
Ако някой се съмнява може да провери -в профила ми съм посочила точните си имена , професия и местоживеене и месторабота !Въобще нямам навика да действам в анонимност !Вече ми идваха и на гости в кантората от блога !:)
Надявам се на Краси да ме извини ,за страния коментар ,но навярно съм провокирала с нещо ametist ,тук и съм длъжна да отговоря на място , а не в лични!
Длъжна съм и да се извиня и го правя с удоволствие!Наистина прекалих и този път ,но
вече имаше нещо подобно в един друг блог /който го е посетил го е открил / ,където бе публикуван моя коментар ,предизвикателството като отговор на него и изтрит моя отговор , а това мисля ,че вече не е достойно!
Колкото до стиха - не съм поет ,но определено вече вярвам ,че сте хора които изливате душата си в своите лирични откровения , а определно ми е много тъжно когато срещна тъжен поет!
Краси обещавам да не коментирам повече !Усмихни се !:)))
И пак извини!:)))

Henzel извини ме , при цялата си симпатия и уважение към теб,сега искам да избукворедя нещо конкретно на Iliada . Надявам се да го приемете с усмивка !

Iliada,
аз за добро или лошо не се числя към поставяща въпросителни , вечно търсеща подтекст и лошо отношение, напротив, приемам и харесвам хората въпреки недостатъците им, не се съмнявам в откровеността , както и в качествата ти на личност, въпросът ми за Iliada 1 i само Iliada , бе наистина предположение, а не нападка, че видиш ли се криеш, все пак има очевадноЯвни неща, но аз знам само единия ти ник, та поради тази ти ми формална дисбалансност се получи и афекта в теб, поне така предполагам:)
Аз се извинявам също ако си сметнала думите ми като форма на упрек, не, ни най- малко мога да виня някого , при положение, че несъответствията и недостатъците в мен са в излишък, само много ми се иска, когато някой е тъжен, да не се доналива още от тази сол, а малко да се поръси с карамел, за да може той да усети в такъв момент, че все пак, поглеждайки към Луната , ореола й е сив и така тя блести по красива от всякога...примерно... Всъщност лично мен цялата тази символика( свързана с цветовете) не ме кефи, твърде ограничава, доста стяга ...убива даже, смисъл се едно имаш камъче в обувката....по ми пасва да мисля, че ако сивото го няма, как ще се усети, че охрата е по топла, как ще контрастира една емоция над друга...как ще уловиш един миг, при положение, че няма сиво...от къде ще се досетиш, че е единствен и най- вече неповторим !
А като се замисля, което понякога ми се отдава, да му се невиди, ако я няма тъгата, доста трудно се пораства , въпреки, че си е гот да сме в пясъчника, омазани с розов захарен памук ! или ако на кратко трябва да се изразя...Сивото си е необходимост!

Хубав и изпълнен уикенд ви пожелавам, пълен с цветове :)))))

http://www.youtube.com/watch?v=YaQ_r8L0PoI&feature

да не коментираш, Илиана? Коментарът, всъщност е "Вашето мнение", както пише над графата, нали...;) Ако текстът, който си прочела, те е предизвикал по някакъв начин / не става въпрос само за моя блог, а по принцип / и ти имаш мнение по темата, защо да не го дадеш...;)
И още нещо, Илиана! Така като гледам и твоите коментари, и тези на Аметист, а и комай всичките...те съдържат в себе си много поезия, повярвай ми! И като така, се явяват едно оригинално допълнение към обсъждания текст. Това не се случва всеки ден...;)
А колкото до спора ви с Аметист, на мен отдавна ми е известно, че в него не се ражда истината, а конфликти. На всичкото отгоре вие не спорите, Илиана, само се надхващате...;)) И сте извинени, априори, защото сте интелигентни хора, което ви личи не само тук.
Лека вечер за теб и за Аметист!

просто си доказваме един на друг, а и на тези, които ни четат "доказателствата", колко богат е българският език...;)

Това което прочетох ,ме удовлетворява напълно и ми доказва ,че хората могат и да се разбират невероятно добре при желание!
Има доста истини в отговора на Аметист и демонстрираното отношение ме кара да се усмихна и заобичам сивия цвят!
Във Ваша чест в момента съм в сив тоалет колкото и да не Ви се вярва!:))
Пожелавам Ви една невероятна вечер защото я заслужавате ! Изпращам и на двама Ви
своя приятелски привет и много усмивки!

сравнително скоро си се влюбих в нашия си език! Прекрасен е, богат, цветущ и да не изреждам нататък :))) Вазов например чудесно го е описал!

Между другото и аз имах един период, в който носех много сиво!

Поздрави за всички! :)

Искам да представя на вашето внимание текста от
детската приказка на Теодора Попова един много готин режисьор и драматург !
* Лека нощ, съкровище *
(Куклено-театрална пиеса за най-малките )

Ще пея !

" Сивият "

Цветовете не ме помнят –
Те не чуват мойта песен.
Някои мислят ме за мухъл,
Други пък ми викат плесен.
Може да не съм блестящ,
Може да не съм красив,
Но не ми е зле така
Свикнал съм да бъда СИВ.

Океани не кръстосвам,
Не превземам върхове,
Вярно, нямам си другари,
Но и нямам врагове.
Проста истина една
През годините ме пази:
Ако никой не те вижда,
Никой няма да те мрази.

Вярно, нищо не постигам
Но това не е беда.
Нямам никаква печалба,
Ала нямам и вреда.
Нямам бъдеще велико,
Нямам планове големи,
Нямам никакви стремежи,
нямам никакви проблеми.

Тъй годините минават-
Пролет, лято, зима, есен.
Сив да си – това е пътят
Към един живот по-лесен.

* за вас безгласна , но от сърце Ametist :))))

Много е хубаво, Ametist!
Така е...всеки сам решава в кой цвят от палитрата да се топне и кога...и докога...:)

И на мен сивият цвят започна покрай Вас да ми харесва!:)))
Никога не се знае какво ще излезе от една тема като "Сивия цвят " например!
Ето аз вече се вкарах в разход и си купих СИВА перелина, АМА ТОВА Е ТАКА ЗАЩОТО КАРСИ твърди ,че сивото тази есен е на мода!:)
ПРИЕМЕТЕ ВСИЧКИ МНОГО УСМИВКИ В ЧЕСТ НА ПРАЗНИКА ОТ МЕН!

през тази есен, Краси го прочете в пресата, където беше представено като твърдение на най-актуалните модни дизайнери и побърза да го включи в стихотворението си, за да стане и то поне отчасти модерно...;)))
Усмихнат празник ви пожелавам!

Чудесен стих !
Поздрави!

Inakrein!

:)

Освен сивият цвят, тази есен е модерен и лилавият, Краси...:)
Изпращам ти лилави нюанси, усмихнати...:)

усмивка за теб, Илиана...;)

не беше ли цветът на любовта, Ася, увековечено в твоите импресии...;)
Благодаря ти!

Лилавото е цветът на любовта, на нежността...:)
А когато пък е усмихнато лилаво, е още по-хубаво...:)

лилаво е твой патент, Ася...;) Затова е и по-хубаво!

аз отдавна се канех да вляза да те почета, но все не намирах време.
сега си спомних, че отдавна бях влизала тук и нещо много ми беше харесало.
на воля те почетох и сега и те поздравявам за хубавите стихове-много са докосващи и силни!

а аз също не обичам сивото...хубаво ми е да имам в душата си цветовете, които ме радват...
и на теб пожелавам да ги имаш и да бъдеш щастлив!
и хубави празници!
с една любима песен

http://www.youtube.com/watch?v=sb9WXlNJttk

къде е този коментар, който ми се губи...;))) Благодаря ти за него и за песента, Вasta!
Весели празници пожелавам и на теб!

Ето че и на мен ми е сиво днес...
Но знам, че съвсем скоро (о, Боже, по-бързо да е!) ще грейне Слънцето ми и ще видя дъгата.
Мразя сивото... А аз мразя твърде малко неща.

ако мразиш твърде малко неща,
твърде много ти обичаш...
С риск обаче да сгреша,
май на теб тъй ти прилича!
И блажен е този, който
е за тебе слънце, мила...
Ти пък ако си за него слънце,
двамата сте подранили!
;) :***