"Всяка любов е една малка смърт." Това някъде го прочетох и го пуснах да мине през мен. То мина, но не отмина. Отвреме-навреме надниква иззад някой ъгъл отвътре, напомняйки ми за себе си. А любовта ми потъва в шоколадовите езера на очите ти все по-дълбоко... Не чувствам тялото си, но чувствам твоето, докато се спускам по улеите и извивките, поспирвайки тук-там. Времето ту спира, ту отново тръгва в поредица от капки, отмерващи дните ни, нощите, седмиците...
Всяка любов е една малка смърт. 40 дни безсмъртната душа броди из земните селения, неспособна да ги напусне и намери пътя към бога. Това е последното изпитание за нея, провокирано от смъртта. А в любовта? Какво са 40 дни за любовта?... Ти още спиш, а в полунощ изтекоха първите 40 дни от любовта ни. Отвори очи, за да видя светлината! Защото днес не зная къде са душите ни...

нашата в Цялото...
В теб, очарование нощно,
отново и пак...

сутринта също си мислих за любовта, за нейното пламъче, колко време живее, кое го разгорява и кое го гаси... и сега постинга ти е като продължение... поздрави :)

За ВАС

http://uk.youtube.com/watch?v=zFSOi_MhVD0

По-добре рано , много рано , отколкото болезнено късно !
Къде е тая любов , покажете ми я ! Моля ви !

ИЗИСКАН СТИЛ НА ПИСАНЕ, АРИСТОКРАТ ПО ДУША И СЕ ОТКРОЯВАШ И НЕ СЕ ЗАБРАВЯТ ТВОИТЕ ПОСЛАНИЯ КЪМ ЛЮБИМИЯ!
Казват че любовта е омагьосване първите три месеца.Две години обикновено държи силните чувства и после или си отива или се преминава в близост и доверие
ЖЕЛАЯ ТИ ЛЮБОВ С ЛЮБИМАТА, ЖЕЛАЯ И ДА ОСТАНЕ В ГОДИНИТЕ!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Анонимна моя...;)

понякога се срещат, Laurencia, усмихват се една на друга, кимват си и отново поемат всяка по своя път...;))
Поздрави и на теб!

благодаря ти и от нейно име...;)

не е непременно болезнено, Rotazia...;)
Ако любовта сама не ти се покаже, няма как да я видиш, Rotazia, а и тя не се вижда...;) Чувства се!

податливи на любовната магия, тя може да ни обсеби за цял живот, Yuliya2006...;) Но на пръсти се броят людете, които имат афинитет към обсебването.
Благодаря ти за коментара!

значи "веднъж" за любовта, Монна, отнесено към "жива"?! Щом е безсмъртна, тя е непрестанно жива...;))

как можа да свържеш любовта със смъртта... не е ли тя произведение на живота и негово начало???

творците на изкуството могат да обезсмъртят единствено себе си или Мона Лиза...;) Всичко останало си съществува с тях или без тях. А любовта се случва стотици хиляди пъти на ден и три пъти по толкова на нощ. Всеки ден и всяка нощ, Мonna! И си е истински жива, че каква друга да е, щом се случва на живи хора...;)))

на кавички в първото изречение, Анонимен, означава, че свързването на любовта със смъртта не съм го сторил аз...;) Доколкото си спомням тази сентенциозна мисъл идва от Изтока и по-точно от последователите на Конфуций. Така че сърди се на тях, Анонимен...;)))

Да четеш мисли, и да можеш да ги предадеш е умение! Да се докоснеш до сърцето, и да опишеш емоцията му с думи, е изкуство!
Поздрави!:)))

Веднъж намери ли място в сърцето,не си отива:)))
Поздрав !:))

което казваш, Анонимен, може и да е вярно, но то се осъществява в среда на общуване помежду ни, където всички се учим. В тази среда никой не е сам за себе си, каквото и да мисли по въпроса, та даже и ако се изживява като обезсмъртител / погледни по-горе в коментарите /.
Никой не се е родил научен, Анонимен. Познанията и уменията се придобиват. А в средата на общуване волно или неволно ги предаваме на другите, ползвайки се от техните. Това е един непрекъснат процес и няма никакво значение дали го осъзнаваме или не. Все едно, него си го има. Както и любовта...;))

ме побиват тръпки...;)
Ако пак изтръпна,
може да се гътна.
И тогава явно
ще ми стъпваш бавно
след ковчега дето
към небитието
тихо съм поел,
дявол ме е взел...;)
Място на небето
имам. А сърцето
вече ще е спряло.
То се е видяло,
ще ме умориш!
Но пък току-виж
вампирясам, скъпа,
и голяма мъка
аз ще ти създам,
за да ме последваш
някъде ей там...;)))

Ех , Хелзенски , пак не се разбрахме , по-добре по-ранко да видиш нелюбовта , отколкото болезнено късно да разбереш , че истинската любов (ако изобшо я има) въобще не е идвала ! Бъди щастлив ,поете !

да се разбереш с любовта, Rotazia, а мене кучета ме яли...;))) Аз съм взел-дал...любов, имам предвид!

Нещо ми се заяждаш ли , тая сутрин , що ли , не обичам така да започва деня ми , той бил дал бил взел , още колко любови те чакат , момче , идея си нямаш...въпроса е да се разбереш с тях...както сам казваш .

благодаря ти за това "момче", Rotazia!!! Даже си мисля, че "момченце" още повече би ми подхождало...;)))
Не си ли личи, че в думите ми има предимно усмивки, Rotazia? ;) - това тук е клавиатурният знак за усмивка. Ха, сега погледни своите коментари и моите отговори, че белким ти стане ясно кой всъщност се заяжда...;))

Очевидното ти чувство за хумор , ах , колко сляпа бях за него , всичко е наред , много любов и с обич , Джулия Бел , о-о , не ,Ротация ! Шегичка ! Чао !

от Габрово, където сме толкова стиснати, че само чувството ни за хумор е безплатно, Rotazia...;)))
Шегаджийски да е денят за тебе!

Любовта е за мен разширяване на грениците на собственото ни его.Когато обичам аз давам, без да очаквам.Нямам усещане че умирам , напротив всичко в мен живее истински.Чувствам се пълноценна.Поздрав!

любовта е подкрепа на егото на човека, когото обичам, Мerita...;)
Извини ме, че чак сега отговарям на коментара ти, но едва сега го видях.
Хубав ден ти пожелавам, Мerita!