Когато се върнеш от работа,
ще си като уморена музика.
И в струнните ти пръсти
все още ще звъни
напрежението от деня.
Потопи
ръцете си,
опалени от нежност,
във вечерта...
Огънят да изтече,
да дойде огнена нощта -
сребристо отражение
в ръцете ти.

ръцете си в огъня на нощта, правя сребристи звезди и ги пускам от небето с послания за всички... Обичам да радвам...

всички да прочетат посланията ти, Анонимен... ;)

а тя отвръща ти със огъня в нощта...
обича да те радва :))), нали за теб е любовта!

Много преродено-влюбена поезия,
дано покрай нея вси да се изгубим...в нощjа!

няма да се изгубиш, Viv13. ;) Нали си Преминаваща, знаеш откъде да минеш. ;)) За да се отбиваш отвреме-навреме при мен... ;)
Лека вечер, Viv13! И... по-внимателно в нощта! ;))

Любовта има различна физиономия в различните часове на деня.
Точно това си мисля последната седмица.

си го мисля. Под музикален съпровод...;)))

Всяка звезда е с послание,
за всеки...
такова, каквото си е пожелал и иска да му се случи.

на разплакано пиано
остава да потръпва в тишината
една искрица в мислите ти само -
като последната финална нота...

Всъщност исках да те поздравя за вълшебния стих, но току-що прочетох моя и си се възхитих сама! :)))))
Много нежност, великане...

че падащите звезди не падат сами, а някой ги пуска отгоре. И този някой е Анонимен...благословен да е! ;)

сама да се възхитиш на своя стих, Хриси, е поводът, по който си го написала. А този повод съм ти го дал аз. Та искам да кажа, че и ний сме дали нещо на света, Хриси... ;)))

с огромна усмивка твоята завидна скромност, надхвърляща дори и моята такава! :))))))

краси човека и това се забелязва най-вече при тебе, о, Есмералда!
От обожаващия те Квазимодо