Девет часа.
Вече си тук. Добър вечер.
Не много отдавна.
Така се казва обикновено.
Да. Хубаво е. Лято.
Ами работа, работа...
И ти ли? Значи,
станахме двама.
Глупаво, да. Права си.
В девет часа.

Той е добре. Както вчера.
Разликата е
само в това,
че вчера не пита за него.
От главоболието.
Всъщност,
всеки ден съм такъв.
Трудно забелязваш.

Все още е девет часа.
Да, прекалено силна е
музиката...
Чува се кой знае къде.
О, не! Сами ще бъдем
друг път.
По друг път...
Може би ти.
Всичко нужно в света
е от две думи.
Ами защото
и аз не ги знам.
Не и в девет часа.

...
И се вглеждам в стрелките, а те описват кръг, а той е безкрайност и съвършенство!

като твоя коментар, Анонимен! ;)))

сълза е, Ан. От сълза е...