Здрач и разсъмване - сиви прелюдии...
Да преминем в нощта,
да се скрием от всички,
да останем сами...
Нощта ни събира и после дели -
половината теб с половината мен.
Полунощна нощ. Полудневен ден.

Здрач и разсъмване - сиви прелюдии...
Да преминем в деня,
да се слеем със всички,
да останат сами.
Поединични. И ничии.
Къде сме... Къде съм... Къде си?
Здрач и разсъмване - димни завеси.

МНОГО СИЛНА ПОЕЗИЯ, ПОКОРЯВАЩА!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

от някъде, от неизвестното известно...от най-дълбокото... отвътре...с целия мой възторг и повече даже!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

оставяш ме в **здрач и разсъмване - сиви прелюдии** - къде съм незнам, но и няма значение след Това стихотворение,

Аз казвам: -- Чашата е полупразна.
Ти казваш: -- Чашата е полупълна.
Прави сме и двамата.
И в това е драмата...

Казала ли съм ти вече, че намирам поезията ти за много вълнуваща?
:)))

Днес ,сега и после !
И мисля и смятам,
но незнам до кога
нито зная - къде съм?

Залез и утро- над мен се разтилат
и загубвам се между тях през нощта.
и аз като тебе се питам - къде съм
но май накрая оставам у дома !

Поздравления и лек ден !

благодаря ти! И лек да е денят ти! ;)

и мен ме грабват твоите невероятни стихове, мила, но за разлика от теб, аз знам къде си, защото често посещавам блога ти. ;)))

пожелавам ти хубав ден...и без драми! ;)))

а аз казвал ли съм ти, че си мислеща тръстика и не само това си, Хриси! ;)))

истината е в нюансите... Другото всеки може да го види, но за нюанса само очи не стигат. ;)

едновременно на три места си! Хем у вас, хем в блога, че даже между залеза и утрото си, мила!
Усмихни се! ;)

ще премнат заедно всичко
което е по две - так се получава в математиката...но не само.
Сиво, сиво, а е и красиво :)))

всички цветове са красиви. Отвън - за очите, а отвътре - за душата. ;)

за това Хензел не мога да не те поздравя!

и на теб, Вики!
Благодаря! ;)