Докато сънувах,
някой стана много рано,
излезе преди мен,
надвеси се над пътя ми
и бързо го нави
като бяло топче хартия.
После го отнесе.
Аз още сънувах
и още сънувам,
че повече няма
да се събудя.

...И така пътищата станаха - не един, а хиляди.
Събуждаш се
намираш се
красиш умората...
а съня с...
и странно пак ще срещнеш пак света.

виж сега как е .....като за малоумни като мен. ;-)
Усмихни се! Жалко за съня, ако е бил красив, лошият да го взимат. А ти, дано останеш в добрия сън.....завинаги!

е без, Алекса! Без! Просто сън. Както и светът си е само свят. Но нито светът, нито сънят щеше да ги има, ако ни нямаше нас...да осмислим съществуването им. ;)

срещал нито един малоумен тук. Значи и ти не си малоумна, не се изхвърляй, Вики! ;))
Добър или лош сънят си е сън. Пътят ми го няма, Вики, пътят...

...Ти продължавай да си сънуваш...А аз ще влеза тихичко в съня ти и ще ти разгъна...пътека...:) От онези, приказните...Прилича на горска пътечка...Но тъй като е много истинска, ако тръгнеш по нея, постепенно ще става все по-голяма...До като се разгърне в светъл път!...
...Подпрагов кадър от мен...:)

Този подпрагов кадър ми хареса, Ася!;)
Светлината по пътя на човека идва само и единствено от...друг човек. И в това е божественото, Ася, но ти отдавна го знаеш, нали... Светлината във всеки един от нас е и за всеки един от нас. Въпрос на избор е от кого и за кого, но божественото си остава. В нас и от нас.
Благодаря ти за коментара, Ася;)

Загуби ли се ?
Не го ли намери изобщо пътя ?
Или някой те изпревари и го заличи ?
Браво, Краси !С едно изречение казваш две мисли, а това много рядко се случва !
Поздрави !

намерих пътя. Беше се кръстосал в кръстопът. ;)))