Когато мъглата пада ниско, за да скрие грозните неща, мисли и намерения, там някъде - забулена в нея и себе си, тихо пристъпва Поезията. Тя може да прави всичко. С нас. Както повечето приказни творения, родени сред мъглата в душите ни.
Когато вдигаме очи към небето с надежда бог да ни изпрати ангела, който носи благата вест, вместо него от небето слиза Поезията. Тя може да направи всичко. От нас. Както повечето приказни творения, родени в облаците на душите ни.
Поезията притичва през тристишията, присяда в баладите, даже полягва сред поемите. И навред оставя следи. По-рехави в плитчините и по-трайни в дълбините на разбирането ни за нея.
Поглеждайки към тези следи, една моя приятелка отбелязва:
- Но нали, това са само думи?!
За щастие, само думи има само в речниците. Иначе по същата логика живописта би трябвало да е само цветове, пантомимата - само гримаси и жестове, музиката - само звуци... Това не е никаква логика. А начин на мислене. Всъщност - само начин.
Поезията... Ето какво казва Ален Делон във вечния шлагер на Далида: Пароле, пароле / Думи, думи /

- Странно.
Не зная какво ми става тази вечер
Гледам те като за първи път
Ти си тази красива любовна история
Която никога не ще престана да чета
Ти си от вчера и за утре
Завинаги
Моя единствена истина

Странно. Но още по-странно ще бъде, ако някой ти шепне това, докато сутрин изпращаш децата си на училище...

- Ти си като вятъра,
който кара цигулките да свирят
и отнася далече парфюма на розите.

... докато бързаш по улиците, за да напазаруваш след края на работния ден...

- Ти си за мен единствената музика,
която кара звездите да танцуват
по дюните.

... докато приготвяш вечерята в кухнята и после миеш чиниите, без да можеш да измиеш дори милиметър от умората, обсебила лицето ти. Би било повече от странно, точно тогава някой да шепне покрай теб с дрезгав глас:

- Ти си моята забранена мечта
Моето единствено мъчение
И моята единствена надежда

Пароле, пароле... Тайнствени пароли, свързани по необикновен начин в загадъчната същност на Поезията. Ала те са само думи, нямаш ли сърце да ги видиш и чуеш. Те са само думи, щом не можеш да ги усетиш със закърнелите си сетива.
Но ако нямаш... ако не можеш... тогава... ти какво си?!

огъня, който сгрява... но и изгаря! :)

* обичам да те слушам, henzelski...

огънят е стихия, която хем поддържа живота ни, хем ни го отнема...когато пожелае. И ние никога няма да овладеем тази стихия така, както ни владее тя. Никога, Евелин! И не знам, дали за съжаление или за щастие. Не зная...

се ражда много Приказност, даряваща ни с вълшебността да чувстваме следите в себе си...Да долавяме шепота сутрин...Или пък, забързани по улицата през деня...Както и вечер...Да чуваме шепота, да чувстваме шепота...
http://www.vbox7.com/play:2defc2f0
...Прекрасна песен...Много я обичам...

и шепнене... Толкова много си приличат, колкото много различни са в същността си, Ася.;)

така е:)
Шепотът може да идва от всякъде...Дори от преминаващия вятър:)

морето и облаците, Ася...;)

във тишина, без осезаемите звуци,
превръщаме самите нас в поезия,
като метафора от чисто, светло, бяло,
а писаната с думи ни помага да слеем бялото с безкрая.
Допускам, че не съм в контекста на написаното от теб, но това събудиха думите ти в мен :)))

странни неща си казал за поезията ?И за странните поетеси, за реалните жени и виртуалните образи ?И някак си не намирам отговора ти към всичко това , а даже не разбирам - задаваш ли въпроси ?Просто долавям , че държиш аудиторията си със странни неприкосновени монолози.
Браво , Краси ! Владееш положението !
Поздрави и от мен !

Не забравяй , че единствената истина е реалното доказателство !

който роши косите ти......................................................................................................................................................................................................................................................................................................
А. Н. Л. ;)

Какво значи ли? Не знам. Кодове, кодове.
Иначе по въпроса, искам да се включа.
Хубаво е да ти шепнат тези думи, да, стига да можеш да усетиш границата, доколко, кога и как. НАистина изпитах удоволствието от това за известно време с човек, който отдавна съм забравила. Но толкова бях привикнала да ме приспиват и събуждат със стихове, че после ужасно се измъчвах от липсата ми. Явно са били ценни, ценени, оценени.
Думите пораждат истини.

това, което събуждат думите ми у теб, дори и да го е нямало досега в контекста, вече го има. За което ти благодаря.
Убеден съм, че всеки прочит на всеки един текст обогатява контекста. Всички ние сме различни хора, Анонимен, и макар да четем по един и същи начин, различно разчитаме. И като така увеличаваме броя на посланията, които текстът носи, като едновременно с това променяме тяхната същност. В известна степен и не на всички.
Още веднъж ти благодаря за коментара. И ако след малко кажа точно обратното, да знаеш, че аз съм зодия Близнаци и ми е простено. Поне зодиакално. ;)))

употребата на "странно" не означава непременно, че съм казал странни неща за поезията. ;))
Според мен, за "странните поетеси... и виртуалните образи" нищо не съм казал в есето си. Нито пряко, нито косвено.
Нямам навика да си задавам въпроси и сам да си отговарям. ;)
Мога да държа аудиторията, само ако тя иска да бъде държана, Светлана. ;))) Но нямам такива мераци, нито пък сили имам, защото аудиторията е много по-голяма от мен. Във всяко едно отношение.
"Монологът" на Ален Делон като част от вечния шлагер на Далида не е неприкосновен, Светлана. Достъпен е за всеки, който го пожелае. И представлява едно разкошно любовно стихотворение, в което няма нищо странно. Поне за мен. Ето го: http://www.vbox7.com/play:2defc2f0
Да благодарим на Ася, която владее положението с този линк. ;))

Това вероятно означава "по аналогия". ;))) Обяснявам за Вики. ;)
Знам, А.Н.Л., зная... ;)*

Когато се шепнат тези думи, най-малко се усеща "границата, доколко, кога и как", Вики. Даже бих казал, че нищо такова не се усеща, когато се шепнат тези думи. Защото така трябва да е, Вики. И е. Иначе животът губи смисъл. И не ме питай защо...

дори да е "по аналогия"......за разлика от теб, аз смятам, че трябва да се стремим към разбиране. Много е трудно, думите никога не отразяват точно нашите мисли и чувства, но единствената цел е разбиране. И поне на 60% трябва всички да разбират едно и също. Това е мое твърдо убеждение, рядко налагам, само когато трябва.
Иначе за смисъла.....не питам, но ми се искаше да те разбирам повече.
Книгите и помагат и обръкват много. Както и учителите. Всичко трябва да се пречупва през призмата на собствените ни разбирания и усещания, защото сме различни също. И най-вярно е личното усещане.

искам да кажа, че не може да се вечеря с поезия. Трябва да има баланс между ежедневното и вечното, нужното и приятното, натоварването и разтоварването. Защото понякога ни се иска да живеем в света на поезията, да не излизаме от там. Майката му е да можем не сме само в небесата. Нали!

"Какво е поезия? - ме питаш,
докато се впиват в очите ми
твоите сини очи.

Какво е поезия?
И ти ме питаш?
Поезията - това си ти.
Родриго де Гота

всички коментиращи тук на 100% са разбрали, че А.Н.П. са инициали. Всички, освен тебе, Вики, затова специално пояснявам за теб. ;)) И не става въпрос за разбиране, а за познание, което се придобива в началния курс на обучение, а именно, от първи до четвърти клас. ;)
За мен е удоволствие, че ти бях полезен, Вики! ;))

да се вечеря не само с поезия, но и с изкуството като цяло. Предполагам, чувала си за "Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи... ;)))
А в небесата, Вики, ще сме, когато отидем на оня свят. ;)))

благодаря ти за стихотворението на Родриго де Гота, прекрасно е!
А към твоя коментар няма какво друго да добавя, освен това, че и моите очи са сини. ;)*

в небесата съм и когато ....... . Дано ни се случва да сме и в небесата.
Даже, ако препрочетеш "За кого бие камбаната" ще видиш, че се случва да сме в небесата и при други случаи. Оле!

да те кача в небесата, Вики! ;)))
Оле! Оле! Олеле! ;)))

да не си маг? Ти ако си мислиш, че е лесно.

и все пак не каза, откъде толкова добре ме познаваш.
С дъщеря ми минах за втори път 1-4 клас, но явно не ми е по възможностите, за да те разбера. Упорит си като........ . Айде, аз да си уча 1-4, пък ти си пиши.

Има само повече трудно и по-малко трудно. Лесно няма, Вики! ;)

Оттам те познавам.
Колкото до разбирането помежду ни, това и за мен, и за теб е еднакво трудно. Аз също трябва да преговоря началния курс на образованието, защото човек се учи, докато е жив. И няма никакво значение, какво трябва да преговори и какво да прочете за пръв път... ;)

?

текстове и коментарите си, Вики. Във всичко, което някога си писала. Цялата си там, Вики. ;))

С този пост си размечтал и ще размечтаеш сума ти хора да се надяват повече мъгли и облаци, бури и стихии да обземат Душата (ти), за да се раждат подобни прозрения ;))) Прозрения, притежаващи вграден код, достигащ безотказно до душите на другите, който да ги разтърсва, да запалва огъня и да предизвиква... живот. И ЖЕЛАНИЕ за живот на пълни обороти. Когато гледаш, чуваш, чувстваш = осезаваш докрай, с всичките си сетива, поглъщайки всяка минута, всяка черта, всеки жест, тъй като всяка минута отминава безвъзратно, а е ценна, толкова ценна... И нищо – нито умората, нито инерцията, нито ежедневните грижи, нито сътресенията, на които сме подложени, не ни дава право да не обръщаме внимание на тази минута, да не я обичаме и обличаме с думи на доброта и нежност и да я подаряваме – на близките ни и на себе си. Тъй като се нуждаем от тях непрекъснато.

ПП: А иначе, когато мъглата пада ниско, стеснява кръгозорът ни и се чувстваме притиснати и дезориентирани, това е само, за да се насладим още по-пълно на последвалото хубаво време, да изпитаме истинското удоволствие от слънцето и да погледнем на всички цветове, ухания и форми, които ни заобикалят с прояснели сетива, способни да долавят и цялото, и най-малките детайли. Само след мъгла и облаци си даваме сметка колко важно е да виждаме ясно, да съзираме красотата, с която сме изпълнени и заобиколени и да я изживяваме без остатък, осъзнато, пълноценно.

ти направо ме смая с този твой коментар и докато още не е отминал световъртежът, искам да ти кажа, че ..... .. ......, Люси! Люси... ;) :***