Чуждата мисъл,
че съм далече оттук.
На някакъв остров, но малък.
За малки желания.

И с палми - три или седем...
Три.
С лагуна или риф...
Риф.
А на хоризонта,
по всички посоки - море...
Посока.

Чуждото чувство,
че ти си до мен и със мене...
До мен.
С една много вталена
и много прозрачна
мъглявина, вместо дреха...
Непрозрачна мъглявина.

Чуждите думи,
че се обичаме,
са чуждици.
И се мъчат
да приличат на теб.

Мечти - реалности с равенство помежду... И чуждиците са близости.

посоката-избор...
кой от тройката е излишен!?!
като движение на кораб в спокойно море,
плавно и очакващо повей на буря...вълнуващ е стиха!

си избрала такъв ник за себе си? Той никак не ти подхожда. Ти нямаш вкус, Алекса! ;)))

тройката е руска, няма излишни. ;))
Благодаря за коментара.

Може би от нула до плюс безкрайност. Zero наистина няма нищо общо с мен, а е псевдоним на един приятел на дъщеря ми. А щом казваш, че нямам вкус - приемам твоето мнение.

Щом никът ти няма нищо общо с теб, мнението ми е невалидно. ;))

Прошепни
за малките неща,
без да мислиш,
ще ги усетиш...

1.На този остров по колко желания изпълняват , че да тръгвам и аз ?
2.
3.
4.
Бях заредила доста въпроси , но отивам на лични .
Прекрасен стих !
Вдъхновяващо опиянение !
Реално вълнение !
Косвено любопитство !

Пароди много въпроси , несъществуващи отгавори и екстазни копнежни вълнениЯ !
Поздравления , Краси !!

са като малките радости, Алекса. Животът ни е низ от малки радости... :)

е само за един... или една... Но само.
Володя Висоцки казваше: "У нас имаме много отговори. Но въпроси няма..." При теб явно е обратното.

мисъл...за далечност...
Вълнуващо чувство...за заедност...
Трептящи думи...за обич...
...Скъпоценни "чуждици" има в твоя свят, Малък принце:)...Нещо като искрящите звездички...Гледаш ги и чувстваш със сърцето си Тайната, твоят Остров...

е една твоя малка импресия, Ася!;)
Благодаря ти за нея!:)

Чужди са
чуждите думи,
когато са чужди...
Самотни са острови,
заобиколени от бурни
непознати усещания,
чувства и мисли,
непреживени емоции,
пропити с несвои,
нелични някакви смисли.
Стават ни близки,
само когато
навлязат във нас
(и са истински!),
и останат в сърцето,
в умът и в душата,
ставайки наши...
:***

в блога ми има няколко стихотворения, писани през 80-те години на миналия век и това е едно от тях. Та значи, отрано съм давал надежди за по-късно...;))) :***