И все не мога да ти се нагледам -
не се побираш във очите ми.
Убягват ми подробностите,
измъкват се встрани,
но там ги чакат
най-жадните за тях усти
с изплезени езици
и зъби,
готови да започнат
голямото предъвкване,
голямото преживяне,
което ги зарежда
със живот.

И те не могат да ти се нагледат -
не се побираш във гърлата им.
Изплъзваш се помежду зъбите,
но се отъркваш във езиците,
а от това те стават все по-зли,
без да се превръщат във метафора.

Защото,
свикнал съм,
метафората
да е нещо
много хубаво,
да се захласвам
по метафори...
И все не мога да ти се нагледам.

Страхотно е -поздрави от мен !!!!

Благодаря и Лека вечер! ;)

толкова много тъга в това стихотворение,сякъш времето е спряло в някакъв миг...наистина,

Косара, за мен са много важни. Защото в твоята поезия усетът е водещ. Което пък означава, че си интуитивна личност. Не те познавам, но не ми и трябва, след като имам възможност да те чета. ;)

И неочаквано казано !
Нежно обграждащо !
И същевременно плашещо !

Поздрави и от мен !

Какво в него те уплаши, Kleopatrasv? ;))

но разбрах нещо по мой начин !

И аз съм го писал по моя си начин. ;)

да се наслаждават на Красотата, някои искат да я предъвкат и смелят. Хубаво е, че има хора, които смятат, че не се побира в очите им, тъй като красивото (под всяка форма и смисъл) винаги е по-голямо от нас. По-голямо е от страстите ни. По-голяма е от всичко...
Страхотен стих! Поздрави :))

Срещнах те по пътя и приседнах
в твоите хубави крака,
и глава повдигнах, и погледнах,
и изгубих си ума...;) :***