Зимата пак ще си тръгне с мъгла.
Тя всеки път така си заминава,
покрива с шлейф от белота
зеления устрем за ново начало.
Това е само миг магия.
Млечнозелена топла мъгла,
където Тя, която си отива,
пресреща Него - пролетта.
В мъглата са едно и също
и ин, и ян, и изгрев-залез...
До болка слети във прегръщане,
без болка слети във оставане.
В мъглата няма образ, няма лик,
в мъглата няма и раздяла,
мигът е вечност, вечността е миг...

После всичко тръгва по старому.
Както сме свикнали, както си е.
Но и друго може да ни застигне...
В мъглата
всеки път
някой пада на колене
и се моли
да не се вдигне.

...всички... а тя е одеало,
което пази техните различия,
докато ги боли отвътре
и са коленичили,
но не са паднали,
те само си почиват...
пак... от пътя,
защото зимата била е дълга,
а пролетта е толкова зелена,
свежа... да си починат
а после да се насладят
и сетивата...
на ходилата...
от тревата...
-----
Поздрав! Радвам се, че те открих!

и на теб, Inamay! И ти благодаря, че идваш тук. ;)

с естествената тръпка на тъга...жена

преминаваща! Минаваш през мен, благодаря ти. ;)

porazi me stihat ti-kato 4e li otnovo 4uh 4ast ot dumite,nakarali me da napi6a"za miga"....

че сме се усетили един друг, посредством нещата, които пишем. ;))
Благодаря, че се отби. ;)

napravo e neveroqtno,4e to4no na toz stih popadna pri men,a tvoq e napisan v4era-moq sa6to,no go pusnah dnes...iskah da mu sloja ime"tova za koeto ne ti kazah,dori sled tvoite dumi",no mi se vidq dalgo,a i...
Vlizaiki tuk,4eta zaglavieto,po4ti nesmeq da pro4eta sadarjanieto...
6te vlizam v bloga-dokato moga-vseki moment 6te izkliu4a neta,no sled vreme 6te go imam pak:))

Много нежност има в твоите стихове...Май не е често срещано явление в нашето консуматорско общество сега!!?Поздрав от брега на Тихия океан-Ружа

с име на цвете! ;)
Мисля си, че нежността е нещо лично и не се влияе от типа общество. А обществено достояние тя е само привидно... ;)

обществото може да подтиска нечия нежност, но само до време, докато й изпусне дирите

е нещо лично и лично за някого, Вики! Обществото няма нищо общо с личните работи на личността. Оттук и изразът: Данък обществено мнение не плащам! ;)

Данъците трябва да се плащат!

пък!