Отстрани те гледам,
как танцуваш
между проза и поезия,
как във лириката си
бълнуваш
за брокат, за пурпур
и феерия...

И ми махаш с ръка
и с усмивка.
А там, между редовете,
полукапка
с обич и тъга
напоява пъстро цвете.

Подминаваш ме в рими
и ето! - плисват
след тебе горчиви води.
Разплакано е в мен
детето,
че гледам подире ти
отстрани.

Отстрани са четири посоки
за отдалечаване полека.
Отстрани са четири страни
за сближаване пътеки.
И е просто избор - накъде
и доколко, докога...
Отстрани се вижда най-добре
вътрешната празнота.

това e начин
да те приближа... ;)

гледаш отстрани..,да не останеш последен от редицата ;),но пък първи се редят....... знаеш кои... :)

действай!:)))
Смело!!!:)

имаха вътрешност, въпросът ти би бил уместен, Ан. Но в това стихотворение карат само на външност. ;))
А вътрешната празнота, мисля си, най-често си е в нас, Ан. Току-що се погледнах отвътре и в тъмното нищо не видях. Значи, правилно мисля. ;)))

и броя. И никого не пропускам. Аз съм 796-ият поред, на когото казваш това, Дакота. ;))

споменах на Дакота по-горе. Четеш ми мислите, Биляна! Не съм последен. След мене има още толкоз. И това е единственото ми успокоение. ;))

ама накъде, mmmmmmmmm? Сред толкова посоки разнопосочен станах и колеблив. Ту натам се накланям, ту насам и пак съм сам отстрани. А всички други са в кюпа, какво по-хубаво от това?! ;)))

каквото ти искаш, Ан. ;)