Клавишите му
продължават във ръцете ти -
танцуват между пръстите,
пързалят се по дланите,
почиват върху китките
и бързат по-нагоре,
за да целунат лакътната сгъвка.
Целуват два пъти - за дясна
и за лява -
единственото топло място.

Потъмняло сребро са ръцете ти.
Тръгват устните ми да го излъскат,
очите ги следват заради блясъка,
от който ще ослепеят.
Музиката върви срещу тях.
Вледеняваща музика.
Безопасна за теб и за мене.
Безопасна като игла,
промушила сърцата ни -
да ги запази от самите нас.

ще се превърне в галеща...от аромата на розите...Онези, които Кай и Герда отглеждаха с толкова обич...:)
...И тогава няма да е нужно сърцата да бъдат предпазвани...
...И магнетично, и вледеняващо е Пианото...Невероятно е!...

вледеняващата музика не се превърна в галеща, както това се вижда в следващото стихотворение, с което завършва цикъла за Снежната кралица... Ала ароматът на розите остава в твоя коментар, Ася! И аз го чувствам. ;)

се вижда в един следващ момент, Анан. ;))) След който момент, друг няма.

От бял и черен абанос
ръцете ти докосват
зениците,
разлели топлина...

http://www.youtube.com/watch?v=LoD7NQl9ChA

звучеше през цялото време, докато писах "Пианото...", мила!

Разляна топлина
ражда
бели цветя
за теб, светлокоса!
В очите си сини
аз нося
венец, подарен ми
от ангел
за теб, светлокоса!
Ресници
се свеждат,
покълва
надежда
в небе...
И е
за нас, светлокоса!
;)

Когато сърцата трябва да се пазят от самите себе си, въпреки усетената топлина, макар и намираща се само в сгъвката на лакътя...
:***

само на жената с божествено красивите ръце, Люси...