Вървя по стъпките ти. Те
ту близки ми се струват,
ту далечни.
Превеждат ме
сред древни руини

и ме завръщат
във един следобед...
Но мракът пада отведнъж.
Във тебе пада
и във мене.
Като преграда помежду ни.
И ти не чуваш
как ти казвам:
- Лека нощ.

Вървя по стъпките ти...
И ги чувствам -
извивка на усмивка
/ от петата до стъпалото /
със капки нежност
във ъглите...
по няколко
за всяко пръстче.
Усещам твоето присъствие.
Разбирам тялото ти с моето.
Разбирам!
Телата ни, затворени
отвсякъде,
са малки съдове за тъмнина
и много мънички за топлина.
Надничам
и не виждам,
как отвръщаш:
- Лека нощ.

Вървя по стъпките ти...
Те проникват в мене,
разхождат се
във тъмното отвътре,
докосват капилярите ми
и кръвта изтръпва.
А аз ги знам къде отиват.
Зная!
Където ще напишат
между клапите:
- Да бъде светлина!
И Лека нощ...

...И аз изтръпнах... Цялата!...
...Невероятно е!!!
Знаеш ли, много обичам поезията... А твоите стихове докосват, разтърсват...
...Прочетох Приказката ти...А след това отново, и отново, и отново...
Прочетох я и на глас...и цялата ме "полазиха мравчици"...
...Истинско е...За това...
...Благодаря ти...

И Лека нощ... впоследствие. ;)

Лека вечер и на теб, Краси...

да е облачна. А облакът е нещо леко... ;)

прекрасна и в същото време - странна метаморфоза...
Много обичам облаците!...
Имам импресия - "Пътуване към облаците"...:)

ще стане: "Пътуване към облаците с импресия №14". ;)))
Имам стотина фотографии на облаци и си ги редувам на декстопа. Покрай тях станах облаколог, Ася. ;))

Супер!:))))

покрай афинитета ми към облаците, мястото в рая ми е резервирано. ;))) Така може и ти да се вредиш, Ася!

от твоя страна!;)))

и от страна на Свети Петър, двамата с теб нямаме проблеми, Ася. ;))

че трудно различавам пиано от йоника, а доскоро смятах тромпета, сакса и кларинета за едно и също, започвам да се чудя, какво точно слушаш, Anan... ;))
Бе, ти хубаво четеш, ами аз кога ще прочета нещо от тебе, а? ;)

...когато пропиша, но не ми е нужно, поне засега
цвета на музиката от усещания...по други пътища върви през мен...нали затова те чета - ;)

радвам се на мъдростта и красотата, с която озаряваш... това го могат малко хора(;p били те и поети)
за здравето на мислещите, за здравето на сънуващите, за верността към добродетелите и за всеотдайността на сърцето. не на консуматорското...
*гранде салюти за решението да избираме пътя си.
светлина да е!

обичам те! *и теб! ;)p

че на заря съм се превърнал и на фойерверки също! ;)) Това наистина го могат малко хора, заради изгарянията от втора и трета степен минимум. ;)) Откакто Бойко не е вече пожарникар, голям зор виждаме ние, озаряващите, Силви! ;)*
Наскоро писах някъде, че изборът е двустранен акт или процес... на когото както му харесва. Когато избираме пътя си, той също ни избира. Бих добавил и че, както ние го следваме, така и той ни следва... Пътищата са като хората, Силви, които вървят по тях. Учим се един от друг и нищо чудно някога да се научим на другостта. И тогава може би ще дойде озарението...
Добър да е денят ти, Силви, и да те обича като мен! ;)*

вече съм прочел много неща от теб, Анонимен, почти всичко, което ти изтри от блога си, но аз запазих повечето, ти казвам: Здравей след близо година!;)))

най-хубавата приказка за лека нощ, която съм чувала (чела)! :***

чак сега видях, че си я прибавила към блогрола си...;) :***

че е...
Няма да се лиша от парченце... емоция и красота ;) :***

е това...;) :***

Dobro utro, Henzel(ski) :))

да е, Анонимна...;)

:):):)

Отне ти доста време!...Вдъхновението :)

Ан(У)
:)))

но и от любопитство не умирам.
Не ми отговаряй, защото те изтривам!