Старите богове
си отиват.
Ще дойде от изток
само един.
Казват,
бил истински
вече...

Угаснаха клади,
пустеят светилища...
За всяко нещастие
имахме
по един покровител.
Боже,
толкова ли щастливи
ще бъдем,
че да си ни достатъчен...

Наредиха ни
да строим
нови храмове.
Казват, във всеки един
ще има частица
от твоето тяло
и капки от твоята кръв.

Нима
разкъсването е започнало...

Уж имаме един,
а си го искаме навсякъде.
Останало ни е...
единствено езическото...
да имаме в олтара божество,
да му принасяме
във жертвеника жертвите...
със неговите капки кръв
омесени...

е така, но и в останалото ни езическо има нещо хубаво, както и в самите нас. Затова сме останали... ;)

(Матей 26:28. защото това е Моята кръв на Новият завет, която се излива заради мнозина за прощение на греховете.)

Страшно е,
когато нечия душа
се превърне
в опустял храм
и на мястото
на светлината
бъде поставен
погрешния цар;
когато тленното се издигне
на пиедестал и стане идол,
а за щастието ни е нужно
нечия болка.
Толкова страшно би било...
Но добре, че има Един,
(не са много способните),
Който не се посвени
да умре
за всеки роден;
осигурявайки място
в Небето,
на всеки живял,
прегрешавал, рушил,
взимал, продавал,
рядко възраждал,
по-често убивал
време и чувства,
носил мрак,
светлината поглъщал;
и понякога само от себе си давал -
продължавайки да го прави
ден след ден...
Така като гледам
умрял е за всеки,
даже за теб и за мен.

много бих искал Някой вместо да умира за теб и за мен, просто да ни благослови и продължи да си живее... Някак по-човешко това ми се струва, а и аз си обичам човешкото в нас както и божественото в теб... :*******