Постинг
29.03.2017 19:45 -
За месенето на козунак като за писане
Автор: martiniki
Категория: Други
Прочетен: 6328 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 29.03.2017 20:14
Прочетен: 6328 Коментари: 11 Гласове:
16
Последна промяна: 29.03.2017 20:14
на стихотворение / бяло
Заглавието е тема, която отдавна ме вълнува и стои дълбоко в мен, като през повечето време спи, за да се събуди един път годишно, по Великден, когато отново реша да се запретна да меся козунаци. Tочно както днес - напълно решително, запретнах се, омесих ги, сплетох и ги метнах из разнокалибрените тавички - 5 козунака се получиха. Месенето е тежък физически труд. Това може да потвърди всеки, който се е хващал, и след двучасова борба с тестото на тепиха, така де - на масата или плота в кухнята, е с болки в кръста, раменете, ръцете и краката, дори врата...Това се получава при престараване, но аз не знам друг начин. Тестото трябва здраво да се побийва. Пердашиш го, плющиш го в плота сред облаци брашно и цялата атмосфера трепти една такава бяла...Значи основното при месенето на козунак - бялото. Като при писане на стихотворение - да се вържа веднъж, но здраво за заглавието, и да действам нататък с козунаците...Мачкаш до мехури тестото, а цветът на мислите все така в снежнобяло. Биеш тестото, но с приятно и светло чувство. Преди мача обаче подготвяш терена - попремиташ стаята, главата си, постилаш една бяла покривка на масата - ленена или кенарена ( в краен случай мушама, но бя ла ), препасваш една бяла престилка, прибираш си косите в една бяла кърпа и си подготвяш брашното - бяло, хубаво българско брашно, тип 500. Мляко - бяло, маята...абе замаяваш я в млякото да шупне, пресяваш си купчината брашно, извадил си 5-6 яйца от хладилника, бучка масло, олио, чаша захар - и тя бяла...Изключение правят мазнините, но ако искате всичко пък да ви е бяло, пробвайте с кокосова. Не съм опитвала - сега ми хрумва! Значи кухнята за козунака ти е решена в бяло, но най-вече мислите в главата е хубаво да са бели като цъфнали сливови дръвчета - бели, чисти, уханни ..Не се допускат никакви лоши към черни мисли. Ако не успявате да го докарате на беломислие, пуснете си любима група, зареждаща песен, изобщо музика, филм - всичко, което ви радва и така ще ви поизбели отвътре, та да се захванете чистички (пушисти чак) с месенето на козунаци. Може и танцуване да включите, но така е още по-уморително...Затова после болят и краката!
Легенът ми също е бял - да не пропусна съдовете за месене и печене, в някои говори му казват лехен, а същото това, но доста по-малко, е било шлем на главата на Дон Кихот. Значи и свободата има връзка с козунака ( съответно още един път правим връзка, двоен възел - с писането на стихове и дори романи!) , далечна и леко абстрактна връзчица, но който е чел "Свободата е като хляба" на Радой Ралин, знае - замесва се всеки ден! И се изяжда...Страх ме е, че точно това ще се случи с моите козунаци, ако не още тази вечер...Утре.
Пропорции не уточнявам, мерки не използвам, всеки си има рецепта. Желанието е в основата на сполуката. Днес добавих малко лимончело за аромат, стафиди и разни шарени корички и плодчета. Правих един опит с печене на козуначе в консервена кутия, който целеше да се поучи нещо като панетоне и не се оказа толкова успешен, но не може пък пълно щастие!
Останалите се постараха да бухнат и се накатаят така, че дори аз да въздъхна щастливо - почти като след написване на бяло, пухкаво и ароматно стихотворение с лееко розова захарна коричка.
28.03.2017 г
Заглавието е тема, която отдавна ме вълнува и стои дълбоко в мен, като през повечето време спи, за да се събуди един път годишно, по Великден, когато отново реша да се запретна да меся козунаци. Tочно както днес - напълно решително, запретнах се, омесих ги, сплетох и ги метнах из разнокалибрените тавички - 5 козунака се получиха. Месенето е тежък физически труд. Това може да потвърди всеки, който се е хващал, и след двучасова борба с тестото на тепиха, така де - на масата или плота в кухнята, е с болки в кръста, раменете, ръцете и краката, дори врата...Това се получава при престараване, но аз не знам друг начин. Тестото трябва здраво да се побийва. Пердашиш го, плющиш го в плота сред облаци брашно и цялата атмосфера трепти една такава бяла...Значи основното при месенето на козунак - бялото. Като при писане на стихотворение - да се вържа веднъж, но здраво за заглавието, и да действам нататък с козунаците...Мачкаш до мехури тестото, а цветът на мислите все така в снежнобяло. Биеш тестото, но с приятно и светло чувство. Преди мача обаче подготвяш терена - попремиташ стаята, главата си, постилаш една бяла покривка на масата - ленена или кенарена ( в краен случай мушама, но бя ла ), препасваш една бяла престилка, прибираш си косите в една бяла кърпа и си подготвяш брашното - бяло, хубаво българско брашно, тип 500. Мляко - бяло, маята...абе замаяваш я в млякото да шупне, пресяваш си купчината брашно, извадил си 5-6 яйца от хладилника, бучка масло, олио, чаша захар - и тя бяла...Изключение правят мазнините, но ако искате всичко пък да ви е бяло, пробвайте с кокосова. Не съм опитвала - сега ми хрумва! Значи кухнята за козунака ти е решена в бяло, но най-вече мислите в главата е хубаво да са бели като цъфнали сливови дръвчета - бели, чисти, уханни ..Не се допускат никакви лоши към черни мисли. Ако не успявате да го докарате на беломислие, пуснете си любима група, зареждаща песен, изобщо музика, филм - всичко, което ви радва и така ще ви поизбели отвътре, та да се захванете чистички (пушисти чак) с месенето на козунаци. Може и танцуване да включите, но така е още по-уморително...Затова после болят и краката!
Легенът ми също е бял - да не пропусна съдовете за месене и печене, в някои говори му казват лехен, а същото това, но доста по-малко, е било шлем на главата на Дон Кихот. Значи и свободата има връзка с козунака ( съответно още един път правим връзка, двоен възел - с писането на стихове и дори романи!) , далечна и леко абстрактна връзчица, но който е чел "Свободата е като хляба" на Радой Ралин, знае - замесва се всеки ден! И се изяжда...Страх ме е, че точно това ще се случи с моите козунаци, ако не още тази вечер...Утре.
Пропорции не уточнявам, мерки не използвам, всеки си има рецепта. Желанието е в основата на сполуката. Днес добавих малко лимончело за аромат, стафиди и разни шарени корички и плодчета. Правих един опит с печене на козуначе в консервена кутия, който целеше да се поучи нещо като панетоне и не се оказа толкова успешен, но не може пък пълно щастие!
Останалите се постараха да бухнат и се накатаят така, че дори аз да въздъхна щастливо - почти като след написване на бяло, пухкаво и ароматно стихотворение с лееко розова захарна коричка.
28.03.2017 г
супер настроение ме облада, марти..
поздрави
юлия
цитирайпоздрави
юлия
И козунаците и бялото писане, и духът на свободата - всичко е на върха на копието. Прекрасно, бяло и чисто, като крайпътните дървета, които са полудели от цвят и се чудя как не са отлетели :) Поздрави, Марта!
цитирай:))))
Усмихвам се на захаросаната коричка! Предполагам, че на всекиго се харесва - и в козунака, и в стиховете. И аз днес направих първия за сезона козунак - средна работа се получи:))) Е, нищо, това е само началото! Чакат ни толкова бели, празнични дни! И червени - страстни... Непременно ще последвам съвета ти за беломислието. И стих мога да се пробвам да му напиша на това магично обредно тесто - и танц около него ще изиграя - с молитва козунакът да стане на конци! Дано помогне, но... последна дума има печката - а там положението е винаги напечено:)))!
Весела подготовка за празниците, мила Марти! Прегръдка!
цитирайУсмихвам се на захаросаната коричка! Предполагам, че на всекиго се харесва - и в козунака, и в стиховете. И аз днес направих първия за сезона козунак - средна работа се получи:))) Е, нищо, това е само началото! Чакат ни толкова бели, празнични дни! И червени - страстни... Непременно ще последвам съвета ти за беломислието. И стих мога да се пробвам да му напиша на това магично обредно тесто - и танц около него ще изиграя - с молитва козунакът да стане на конци! Дано помогне, но... последна дума има печката - а там положението е винаги напечено:)))!
Весела подготовка за празниците, мила Марти! Прегръдка!
и поръсващ изчезващо коричката на миговете... ооо, философЕе, сладко е, привличащо :)))
цитирайГолям пердах това тесто е яло,
щом за финал така е избуяло!:)
За тази атмосфера чисто бяла
и природата се е старала!
Каква хармония...
Снежнобели мисли в мен нахлуват,
летеж духовен пророкуват...
Беломислието тъй ме вдъхновява!
Благодаря ти, Мартичка,
за чудното Великденско творение!:)))
цитирайщом за финал така е избуяло!:)
За тази атмосфера чисто бяла
и природата се е старала!
Каква хармония...
Снежнобели мисли в мен нахлуват,
летеж духовен пророкуват...
Беломислието тъй ме вдъхновява!
Благодаря ти, Мартичка,
за чудното Великденско творение!:)))
поздрави, Юлия!
цитирайтакава съм...непостоянна трайност ;) променлива константа - нищо като хората, но козунаците по този Великден просто ги спуках - голямото месене беше. Кръстът ми помни ;) Удовлетворена съм, че всичко се изяде, макар последния великански козунак беше с толкова малко захар, че получих нЕкои забележки:)
цитирайОбаче направих и кифлички - последно в събота се бях убила да тепам тестото и да свивам кифлички, изобщо поиграх си до прималяване :) Сега никак не ми се меси. ДОри брашно не купувам
цитирайкаква съм аз Софка - без набухвател ;)
цитирайвдъхновена пролет ти желая!
цитирайи прекрасно,бяло-жълто козуначено..... Пада голямо месене-това е истината,но поне е един път в годината и се издържа.Още веднаж - приятно месене, утре.Петя.
цитирайТърсене